На днешния ден се навършват 175 години от рождението на един от големите синове на България – капитан Петко Войвода.
- Реклама -
Петко Киряков Калоянов е роден е на 6 декември 1844 г в село Доган Хисар, Беломорска Тракия. Посвещава живота си на освобождението на българските тракийски земи и обединението им с България.
Той два пъти е капитан. Веднъж от Критското въстание, където е начело на чета от 220 италианци и 67 българи. Именно тогава е прочутата му среща с генерал Джузепе Гарибалди. Вторият път е и от руската армия. Александър Втори му дава това звание, без реално да е участвал в руската армия. Награден е дори с поземлен имот в Украйна, но той не го приема, защото няма търпение да се завърне в поробените си земи, за да се бори за освобождението.
По време на режима на Стамболов се случва събитие, което се оказва пагубно за него. През 1892 г. е заподозрян, че развива антистамболовска дейност и готви покушение срещу министър-председателя. Арестуван е и изтезаван лично от варненския градоначалник в подземията на Римската кула. Без съдебно дело и без присъда е заточен в стария турски участък до Римската кула до 1894 г. След като излиза, става учредител и член на настоятелството на тракийското дружество „Странджа“, което ръководи до последните си дни.
На 7 февруари 1900 г умира от рак на стомаха. Погребан е в старите варненски гробища.
На днешния ден се навършват 175 години от рождението на един от големите синове на България – капитан Петко Войвода.
- Реклама -
Петко Киряков Калоянов е роден е на 6 декември 1844 г в село Доган Хисар, Беломорска Тракия. Посвещава живота си на освобождението на българските тракийски земи и обединението им с България.
Той два пъти е капитан. Веднъж от Критското въстание, където е начело на чета от 220 италианци и 67 българи. Именно тогава е прочутата му среща с генерал Джузепе Гарибалди. Вторият път е и от руската армия. Александър Втори му дава това звание, без реално да е участвал в руската армия. Награден е дори с поземлен имот в Украйна, но той не го приема, защото няма търпение да се завърне в поробените си земи, за да се бори за освобождението.
По време на режима на Стамболов се случва събитие, което се оказва пагубно за него. През 1892 г. е заподозрян, че развива антистамболовска дейност и готви покушение срещу министър-председателя. Арестуван е и изтезаван лично от варненския градоначалник в подземията на Римската кула. Без съдебно дело и без присъда е заточен в стария турски участък до Римската кула до 1894 г. След като излиза, става учредител и член на настоятелството на тракийското дружество „Странджа“, което ръководи до последните си дни.
На 7 февруари 1900 г умира от рак на стомаха. Погребан е в старите варненски гробища.
