Search Suggestions
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          76 години от връщането на Южна Добруджа на България

          Навършват се 76 години от връщането на Южна Добруджа на България.
          Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) и връщането на Южна Добруджа на България (1940 г.) са едни от най-значимите събития в новата история на страната ни. Те олицетворяват безспорния успех на българска дипломация и са една сериозна крачка към обединението на българските земи в една държава. 
          Южна Добруджа е отнета от България с Букурещкия мирен договор от лятото на 1913 г. и е присъединена към Румъния. По такъв начин в границите на Румъния е прибавена към подарената от Русия със Сан-Стефанския (1878) и потвърдената от Великите сили с Берлинския договор (1878) Северна Добруджа. През Първата световна война (1915-1918) двете Добруджи са освободени и до края на войната остават в рамките на България. Ньойският договор (1919 г.) отново ги отнема от България и ги предава пак на Румъния. След продължителни дипломатически преговори и с подкрепата на Германия, Съветския съюз и останалите европейски държави Южна Добруджа е върната на страната ни на 7 септември 1940 г. Парижкият мирен договор след края на Втората световна война препотвърждава решението на Крайовската спогодба. По такъв начин Южна Добруджа остава неделима част от българската държава.
          Основните дипломатически преговори води Светослав Поменов. Дипломатът участва в Българската делегация на Парижката мирна конференция (1919), управлява Българските легации в Швеция (1920), Швейцария (1920), Германия (1921); пълномощен министър в Германия (1923), Румъния (1925), Германия (1931), Италия (1934) и председател на Българската делегация за подписване на Крайовския договор (1940). От март 1941 г. до август 1943 г. Поменов е началник на канцеларията на цар Борис ІІІ. Впоследствие обаче е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 1 срещу 2 февруари 1945г.

          Навършват се 76 години от връщането на Южна Добруджа на България.
          Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) и връщането на Южна Добруджа на България (1940 г.) са едни от най-значимите събития в новата история на страната ни. Те олицетворяват безспорния успех на българска дипломация и са една сериозна крачка към обединението на българските земи в една държава. 
          Южна Добруджа е отнета от България с Букурещкия мирен договор от лятото на 1913 г. и е присъединена към Румъния. По такъв начин в границите на Румъния е прибавена към подарената от Русия със Сан-Стефанския (1878) и потвърдената от Великите сили с Берлинския договор (1878) Северна Добруджа. През Първата световна война (1915-1918) двете Добруджи са освободени и до края на войната остават в рамките на България. Ньойският договор (1919 г.) отново ги отнема от България и ги предава пак на Румъния. След продължителни дипломатически преговори и с подкрепата на Германия, Съветския съюз и останалите европейски държави Южна Добруджа е върната на страната ни на 7 септември 1940 г. Парижкият мирен договор след края на Втората световна война препотвърждава решението на Крайовската спогодба. По такъв начин Южна Добруджа остава неделима част от българската държава.
          Основните дипломатически преговори води Светослав Поменов. Дипломатът участва в Българската делегация на Парижката мирна конференция (1919), управлява Българските легации в Швеция (1920), Швейцария (1920), Германия (1921); пълномощен министър в Германия (1923), Румъния (1925), Германия (1931), Италия (1934) и председател на Българската делегация за подписване на Крайовския договор (1940). От март 1941 г. до август 1943 г. Поменов е началник на канцеларията на цар Борис ІІІ. Впоследствие обаче е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 1 срещу 2 февруари 1945г.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Кънев: Радев може да е инструктиран за референдума

          Президентът Румен Радев може да е получил инструкции, за да промени позицията си и да поиска референдум за еврото. Това заяви пред БНР евродепутатът...

          Костадинов: Уведомихме ЕС, че инфлацията се фалшифицира

          „Много неща могат да се направят против еврото и ние от „Възраждане“ вече ги правим“ — това заяви лидерът на партията Костадин Костадинов в...

          Сачева: Радев не пита, а използва хората за обикновен популизъм

          Действията на президента Румен Радев, свързани с предложението за референдум относно въвеждането на еврото, не целят допитване до хората, а използването им за политически...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ
          Зареждане…
          Зареждане…
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions