Европейският парламент ще гласува днес пакет нови закони за преразглеждане на миграционната си политика на фона на подновените критики, че така подкрепя дневния ред на крайната десница, вместо да защитата уязвимите хора.
Илва Йохансон, еврокомисарят по вътрешните работи, която беше движещата сила зад законодателството заяви, че с реформите, насочени към „управление на миграцията по организиран начин“, 27-членният блок прави стъпка към неутрализиране на популистката крайна десница.
„Вече оборихме много от аргументите на крайната десница, като постигнахме това споразумение“, каза тя пред репортери и добави: „Надявам се, че ще получим утвърдителен вот, защото това беше дълго пътуване, маратон. Това наистина ще бъде голям момент за Европа, който ще покаже, че можем да се справим с много предизвикателни политически въпроси в среда, която е още по-предизвикателна“, каза тя.
Но пакетът от закони остава спорен дори сред подкрепящите политици, като критиците казват, че вместо да неутрализират крайната десница, новите закони на практика нормализират аргументите им и не правят нищо, за да спрат все по-нарастващия брой смъртни случаи по миграционните пътища към ЕС.
Малин Бьорк, евродепутат от шведската лява партия, заяви: „Това е адаптация на това, което крайната десница иска от години. Можем ли да измислим нещо още по-дехуманизиращо? Проектът взема някои от най-лошите практики в ЕС и ги институционализира“.
В навечерието на гласуването представители на 161 организации на гражданското общество призоваха евродепутатите да отхвърлят законодателството, заявявайки, че то е било „погрешно от самото начало“.
Стефани Поуп, експерт на Oxfam по миграцията в ЕС, заяви, че пакетът няма много общо с човешките права на отчаяните хора, а повече с „възпиране, задържане и депортиране“. Законодателството, което ще бъде гласувано два месеца преди европейските избори през юни, е „много политизирано и не се основава на опит“, добави тя.
Широкообхватният пакет от закони, предложен за първи път през 2018 г., има за цел да ускори процесите на предоставяне на убежище, като решенията относно допустимостта и принудителното връщане ще бъдат вземани в рамките на 12 седмици.
Законите също така ще въведат единна централна система за скрининг във всички точки по външните граници на ЕС, както и механизъм за „солидарност“, изискван от Гърция и Италия, за да се позволи на страните, претоварени от обема на пристигащите, да прехвърлят процедурите за получаване на убежище в друга държава членка.
Ако бъде прието, законодателството ще създаде и Евродак, централна база данни, която ще позволи на държавите-членки да видят дали някой е подал молба за убежище в друга държава.