София 25 °C София 25°C - предимно облачно Велико Търново 20 °C Велико Търново 20°C - предимно облачно Пловдив 24 °C Пловдив 24°C - разкъсана облачност Варна 23 °C Варна 23°C - ясно небе Бургас 22 °C Бургас 22°C - ясно небе

ГОДИШНИНА: Отбелязваме 144 години от създаването на българския лев

Юни – месецът на златния лев

7 дниОбщество 19 Марияна Стойчева

Месеците юни и юли са от изключително значение за парично-финансовата история на България. Множество ключови институции, които и до днес играят важна роля в стопанството на страната, са намерили своето начало в първите седмици на лятото:
- На 4 юни 1880 г. е създаден българският лев чрез публикуването на „Закона за правото на рязане на монети в Княжество България“.


- На 6 юни 1879 г. Българска народна банка (БНБ) осъществява първата си банкова операция. Държавата превежда 8 687 043 франка, като два милиона от тази сума са внесени за набиране на основен капитал на БНБ, а останалите - на депозит. 


- На 1 юли 1997 г. е въведен валутният борд, чрез който е преодоляна хиперинфлацията и са стабилизирани финансите на страната.


- На 5 юли 1879 г. е основано Министерство на финансите, което се разпорежда с хазната и държавния бюджет.


Историята на българските пари и финанси е сложна и изпълнена със сериозни предизвикателства. Но освен като познание за общото ни минало, тя може да служи като ценен урок за спестителите и инвеститорите.
Непосредствено преди началото на Първата Балканска война в България на практика действа класическият златен стандарт. Паричната циркулация се състои от около 164 милиона лева, включващи златни, сребърни, медни и никелови монети, както и банкноти. Златният лев е в основата на паричната система и всяка стока може да бъде закупена чрез комбинация от различни монети и банкноти. На касите на БНБ, гражданите е можело да разменят свободно своите банкноти за злато.
Тази система се е запазила до участието на България в Първата световна война и малко след нея. Военните разходи от няколко последователни войни натоварват хазната и държавата прибягва до печатане на нови банкноти, което води до сериозна инфлация – книжните пари се обезценяват спрямо златния лев цели 16 пъти. От края на 1918 г. обменът на банкноти в злато или сребро се преустановява със закон „до второ разпореждане“, което така и не идва. През 1920 г. златното покритие на банкнотите е едва 1,56%.
Интересно определение и отправна точка за „ПАРИ“ дава главния изпълнителен директор на Tavex - Макс Баклаян: „Златото е пари, а това, което държим в джоба си и наричаме „пари“, всъщност е валута. Разликата между пари и валута е, че парите имат стойност сами по себе си, а валутата няма.“ 
И до днес златото остава отличен защитник от обезценяване на хартиените пари, а златните стандарти са минало по целия свят заради изкушението на инфлацията, което не подминава нито една държавна власт.