В България не се говори постоянно за проблема Северна Македония, докато в Република Северна Македония само това се прави.
Това заяви пред БНР историкът проф. Христо Матанов, който направи обзор по темата за изминалата 2022 г.
Той открои т.нар. френско или европейско предложение за вписването на българите като държавотворен народ в конституцията на РСМ като основно събитие за годината, касаещо двустранните отношения между София и Скопие.
„Абсурдно е в северномакедонската конституция да има босненци, а да няма българи. Нещата за нас могат да се разделят на две – до и след това предложение“, подчерта историкът.
Засега в парламента в Скопие няма квалифицирано мнозинство за приемане на френското предложение. Опозицията го бойкотира и по този начин бойкотира самото влизане на Северна Македония в ЕС, изтъкна той.
„Северна Македония като че ли не желае да влезе и това като че ли си личи“, подчера Матанов.
Преди френското предложение живеехме с впечатлението, че България изостава от процесите, че РСМ има лобита, а ние – не, отбеляза Христо Матанов.
Според него обаче „идеята да се сгази България като че ли се провали“.
По думите му привидно езикът на омразата се е увеличил, тъй като в Северна Македония „омразата е институционална“.
Българската страна продължава да прави малко по въпроса, смята историкът, който даде пример с версията за татарите.
Според проф. Матанов предстои да видим дали Северна Македония иска да стане наистина член на Европейския съюз, „или само маркира“.
„ЕС ще си има проблеми с интеграцията на Западните Балкани. Всички те са проблематични. Ще има големи проблеми и това ще трае десетилетия“, прогнозира още проф. Христо Матанов.