„Засега поведението на приходите е относително добро. Онова, което трябва да се направи, е да се съкратят разходите. Това е, което предприема правителството в момента. Това, разбира се, незадължително ще стане“.
- Реклама -
Това каза за БНР Красен Станчев, който е основател на Института за пазарна икономика.
„Ще има опит за намаляване на дефицита, съответно на разходите. Аргументът да не бъде много радикално това действие ще бъде, че има достатъчно приходи, тъй като те ще станат ясни през април“, добави Станчев.
„Миналата година е заложен, в средата на годината, един дефицит около 3%. Тъй като действа 6 месеца, нямаше, според министърката, нужда за актуализация. Сега просто същите неща, които са 3% от БВП ще действат 12 месеца и се получава един голям дефицит, който има своите последици. Те са няколко. Едната е вземане на заеми, а втората – отлагане на членството в еврозоната за след 2025 г., вероятно 2026 г.“, уточни Станчев
„Реалностите са такива – има увеличаване на пенсии и заплати с около 3,5 – 4 млрд., социални помощи с 1,4 млрд. и около 4-5 млрд. съфинансиране и програми, свързани с Плана за възстановяване и развитие, и съответно отивате на 10 млрд. дефицит, което е 2 пъти повече от заветните 3%“, допълни още Красен Станчев.
„Засега поведението на приходите е относително добро. Онова, което трябва да се направи, е да се съкратят разходите. Това е, което предприема правителството в момента. Това, разбира се, незадължително ще стане“.
- Реклама -
Това каза за БНР Красен Станчев, който е основател на Института за пазарна икономика.
„Ще има опит за намаляване на дефицита, съответно на разходите. Аргументът да не бъде много радикално това действие ще бъде, че има достатъчно приходи, тъй като те ще станат ясни през април“, добави Станчев.
„Миналата година е заложен, в средата на годината, един дефицит около 3%. Тъй като действа 6 месеца, нямаше, според министърката, нужда за актуализация. Сега просто същите неща, които са 3% от БВП ще действат 12 месеца и се получава един голям дефицит, който има своите последици. Те са няколко. Едната е вземане на заеми, а втората – отлагане на членството в еврозоната за след 2025 г., вероятно 2026 г.“, уточни Станчев
„Реалностите са такива – има увеличаване на пенсии и заплати с около 3,5 – 4 млрд., социални помощи с 1,4 млрд. и около 4-5 млрд. съфинансиране и програми, свързани с Плана за възстановяване и развитие, и съответно отивате на 10 млрд. дефицит, което е 2 пъти повече от заветните 3%“, допълни още Красен Станчев.
