Шпионският скандал демонстрира единодушието, че националната сигурност трябва да бъде защитавана, но и породи скептицизъм дали и доколко сегашната прокуратура не произвежда политически събития. Нито един от показните арести през последните години не е завършил с осъдителна присъда. Същевременно има отказ от разследване на публични скандали. Таймингът също предизвиква въпроси, защото поднасянето навежда на мисълта, че е налице предизборна компонента“.

Това коментира пред БНР Любомир Кючуков, директор на Института по икономика и международни отношения. Той изрази несъгласие с говорителя на руското външно министерство, че скандалът е насърчен отвън.

„Тук по-скоро става дума за наш собствен опит за адаптиране на българските действия към конюнктурата на конфронтационната среда в момента. Но това не носи позитиви. Докато нашият външен министър получаваше потупвания по рамото на срещата на НАТО, сериозните западни анализи започнаха да задават въпроса за сигурността на споделената информация на НАТО в България. Същевременно наблюдаваме ескалация на конфронтацията между Русия и ЕС, САЩ и НАТО, като тя се подхранва от почти ежедневни прояви. Ключовият въпрос е как приключва тази конфронтация. Защото тя не носи преодоляване на проблемите... Най-сериозният проблем е, че беше дискредитиран диалогът като инструмент за намиране на решение“.

„Налице е тенденция на постоянна ескалация на конфронтацията между САЩ и Русия и Китай, макар че има известни изключения като продължаването на договора за стратегическите ядрени оръжия или поканата на Джо Байдън към Русия и Китай за сътрудничество по глобални проблеми като опазването на климата“.