На 27 април 1866 г. е роден Пенчо Петков Славейков – български поет. Син на Петко Рачев Славейков. Учи в Трявна и Стара Загора по време на Руско-турската война (1877 -1878 г.). Заминава да учи философия в Германия през 1892 г.
- Реклама -
По време на престоя си там сътрудничи на списанията “Мисъл” и “Българска сбирка”. През 1898 г. се завръща в България, където продължава своята публицистична дейност. От 1901 до 1908 г. е поддиректор на Националната библиотека, а от 1909 г. до 1911 г. е директор. Създава поемите “Ралица”, “Бойко” и “Неразделни”, антологията “На острова на блажените”, съчиненията “Момини сълзи”, “Епически песни”, “Блянове”, Епически песни”, “Сън за щастие”, “Кървава песен”, “Книга на песните” (1917) и др.