„Колкото едно време е по-напрегнато, сякаш толкова по-бързо върви.“ Това заяви в ефира на „Делници“ Петър Дафинкичев – главен редактор на вестник „Пенсионери“.
- Реклама -
„Правителството създаде такъв хаос. Минималните пенсии стават 300 лева. Увеличават се с 25%. Това са 1 милион и 12 хиляди души. Няма значение дали си се осигурявал 10, 30 или 40 години, всички са поставени на едно ниво. Това е много несправедливо.“, допълни той.
„Два милиарда се вкараха в сребърния фонд и трябваше излишъците да влизат в него. В такава крицисна ситуация да може да се ползва на депозит в БНБ. По изчисления на експерти за тези години сега трябваше да е не 3 милиарда, както е в момента, а да е 11-12 милиарда.“, изрази своето възмущение Дафинкичев.
„Между най-ниските и най-високите пенсии разликата е 4.8%. И тази несправедливост е обидна. В този тежък период, в който пенсионерите трябва да са рамо до рамо, се направи всичко възможно те да не общуват. А какво е по-страшно от вируса? Самотата и психическият натиск върху тези хора. Убеждението, че те са толкова рискови, че като излязат на улицата и вирусът им скача.“, завърши Петър Дафинкичев.
„Колкото едно време е по-напрегнато, сякаш толкова по-бързо върви.“ Това заяви в ефира на „Делници“ Петър Дафинкичев – главен редактор на вестник „Пенсионери“.
- Реклама -
„Правителството създаде такъв хаос. Минималните пенсии стават 300 лева. Увеличават се с 25%. Това са 1 милион и 12 хиляди души. Няма значение дали си се осигурявал 10, 30 или 40 години, всички са поставени на едно ниво. Това е много несправедливо.“, допълни той.
„Два милиарда се вкараха в сребърния фонд и трябваше излишъците да влизат в него. В такава крицисна ситуация да може да се ползва на депозит в БНБ. По изчисления на експерти за тези години сега трябваше да е не 3 милиарда, както е в момента, а да е 11-12 милиарда.“, изрази своето възмущение Дафинкичев.
„Между най-ниските и най-високите пенсии разликата е 4.8%. И тази несправедливост е обидна. В този тежък период, в който пенсионерите трябва да са рамо до рамо, се направи всичко възможно те да не общуват. А какво е по-страшно от вируса? Самотата и психическият натиск върху тези хора. Убеждението, че те са толкова рискови, че като излязат на улицата и вирусът им скача.“, завърши Петър Дафинкичев.
