Стотици български компании са на път да попаднат под удара на едни американски санкции, които май са способни буквално да те затрият от лицето на икономиката. Не мисля да ги съжалявам. Когато си дал душата си на дявола, заради алчност или глупост, ще ближеш раните на тази порочна сделка.
Но дали е честно да пропускаме всички останали, които пипаха с голи пръсти едрата отровна гъба на българската държавност, наречена Пеевски?
Кога и как ще дамгосаме онези, които не виждаха проблем във внезапното забогатяване на онова пълничко синче? Или онези, които не разчитаха инициалите Д.П. в онова тефтерче или не видяха името му в хилядите страници на делото за КТБ? Онези, които му помагаха да си играе на Монополи с четвъртата власт, чрез тотална собственост над медии и разпространителски мрежи? Онези, които не смееха да споменат името му по телевизията или пък го наричаха „най-големият дарител на България“? Или онези негови партийни кукловоди, които го поставяха на челните позиции в избирателните листи? А какво да кажем за онези, които го избираха за свой народен представител? Не веднъж. Не два пъти. Не три пъти. Четири пъти! ЧЕТИРИ ПЪТИ!
Истината е, че пак се издънихме. Защото допуснахме носителят на този опасен вирус „Магнитски“ да бъде целенасочено обгрижен и спасен от своите благодетели, навреме. Момчето, което публично не притежаваше нищо, продаде всичко, публично. И си отиде.
А на нас ни остава само едно миризливо, неприятно, лепкаво и никога неотиващо си усещане за обреченост.
Радослав Бимбалов, Фейсбук