Тези дни, докато текат родилните мъки на новия Парламент или да пръкне правителство, или да го абортира, все се сещам за легендарната сатира на Станислав Стратиев „Българският модел“. Помните ли? „Ако сме дали нещо на света — това е българският модел. Той е — както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула — нашият принос в съкровищницата на човечеството. Казано сложно — това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност. Казано просто — обратното на всичко.“ Следват много ярки примери за националната ни дарба да се движим обратно на часовниковата стрелка. Сега ми идват наум ето тези: „Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето. У нас те са на ръководни места. Там са велики народите.Тук — Народното събрание.Там от великото до смешното има само една крачка. Тук няма никаква разлика.“ Ако Стратиев не беше ни напуснал толкова рано, „Българският модел“ щеше вече да е многотомник. Можеше дори да спечели Нобелова награда. До такава степен прозренията му от началото на злощастния ни преход не само се потвърждават, ами се обогатяват с нови и нови доказателства, че сме терсене народ в пишман държава. В нея времето тече наопаки, а управниците й още щом им замирише на власт, плътно се доближават до теорията на Дарвин за зоологическия произход на човека. Не знам дали се сещате как още през 2007-а британският евродепутат и достолепен консерватор Джефри ван Орден сравни българската политика с „блато, пълно с алигатори.“ На следващата година, когато кмет на София стана бъдещият премиер Бойко Борисов, ван Орден пак дойде и доразви впечатленията си от българската държавност с прогнозата, че тя ще се превърне в „пустиня, бъкана от скорпиони“. Оказа се обаче, че българският модел надмина дори черния английски хумор. Откакто Борисов пое държавното кормило и го устиска с кратки, но паметни прекъсвания цели 12 години, опряхме до определения за държавата ни като „кочина“, а за поведението на управниците ни като „свинщина“. Изобщо свинята стана емблема за корупционна гастрономия, практикувана по най-високите етажи на властта в комплект с най-корпулентните мастер шефове на задкулисната политическа кухня. Навсякъде по света трите власти са трите кита на демокрацията, които я крепят със съвместни усилия поотделно. У нас те се сдобиха с обидния прякор „тримата шишковци“, които се побратимиха и съешиха за сметка на демокрацията. Да не говорим, че там медиите са четвърта власт, а тук станаха мисирки с глас, но без капка власт да опонират на властта. Стратиев трябва да се е обърнал в гроба, когато здравният министър проф. Ангелов обяви, че безумното затягане и разхлабване на мерките срещу пандемията е „уникален български модел“. Борисов на свой ред го уподоби на ластик, който се свива и разтяга. Но не закъсняха сравненията с фитнесманяк, който тренира за мускули докато акълът му тотално изпосталява. И докато в Европа броят на умрелите от КОВИД взе да намалява, у нас той сремително тръгна нагоре. Така се оказа, че „българският модел“, изплагиатстван от сатирика Стратиев, вече не само разсмива. Той може и да убива. Следизборното му развитие го потвърждава. Навсякъде по света победителят – сам или в коалиция – в спешен порядък съставя правителство и се заема да управлява, особено, когато дтржавата е сполетяна от пандемия и криза. У нас ГЕРБ възвести безусловната си изборна победа, но пък с тях никой не иска да прави кабинет, нито да се съюзява. Борисов се кичи с успеха си, но всъщност го е страх да остане премиер и се скатава. Пробутва напред марионетките си, но те са толкова нелепи, че с тях кукленият му театър няма как да продължава. „Има такъв народ“ на Слави Трифонов успя да оглави протестната вълна, която проби в Парламента. Но вече десети ден мълчи без да обели зъб за намеренията си, докато всички партии, с които се сражаваше от шоуто си, вече се натискат да го подкрепят. Навсякъде по света това щеше да е нонсенс. В българския модел е обратното. Освен че мълчанието в „българския модел“ е злато, всяка коза е за свой крак. И затова Бог изглежда пак е срещу всички тук. Защото, както казваше Стратиев, „българският модел е неунищожаем. С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада. Както ще бъде свършено и със самата Канада.“
„Българският модел“, който вече не разсмива“ – малката проповед от еп. 112 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Тези дни, докато текат родилните мъки на новия Парламент или да пръкне правителство, или да го абортира, все се сещам за легендарната сатира на Станислав Стратиев „Българският модел“. Помните ли? „Ако сме дали нещо на света — това е българският модел. Той е — както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула — нашият принос в съкровищницата на човечеството. Казано сложно — това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност. Казано просто — обратното на всичко.“ Следват много ярки примери за националната ни дарба да се движим обратно на часовниковата стрелка. Сега ми идват наум ето тези: „Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето. У нас те са на ръководни места. Там са велики народите.Тук — Народното събрание.Там от великото до смешното има само една крачка. Тук няма никаква разлика.“ Ако Стратиев не беше ни напуснал толкова рано, „Българският модел“ щеше вече да е многотомник. Можеше дори да спечели Нобелова награда. До такава степен прозренията му от началото на злощастния ни преход не само се потвърждават, ами се обогатяват с нови и нови доказателства, че сме терсене народ в пишман държава. В нея времето тече наопаки, а управниците й още щом им замирише на власт, плътно се доближават до теорията на Дарвин за зоологическия произход на човека. Не знам дали се сещате как още през 2007-а британският евродепутат и достолепен консерватор Джефри ван Орден сравни българската политика с „блато, пълно с алигатори.“ На следващата година, когато кмет на София стана бъдещият премиер Бойко Борисов, ван Орден пак дойде и доразви впечатленията си от българската държавност с прогнозата, че тя ще се превърне в „пустиня, бъкана от скорпиони“. Оказа се обаче, че българският модел надмина дори черния английски хумор. Откакто Борисов пое държавното кормило и го устиска с кратки, но паметни прекъсвания цели 12 години, опряхме до определения за държавата ни като „кочина“, а за поведението на управниците ни като „свинщина“. Изобщо свинята стана емблема за корупционна гастрономия, практикувана по най-високите етажи на властта в комплект с най-корпулентните мастер шефове на задкулисната политическа кухня. Навсякъде по света трите власти са трите кита на демокрацията, които я крепят със съвместни усилия поотделно. У нас те се сдобиха с обидния прякор „тримата шишковци“, които се побратимиха и съешиха за сметка на демокрацията. Да не говорим, че там медиите са четвърта власт, а тук станаха мисирки с глас, но без капка власт да опонират на властта. Стратиев трябва да се е обърнал в гроба, когато здравният министър проф. Ангелов обяви, че безумното затягане и разхлабване на мерките срещу пандемията е „уникален български модел“. Борисов на свой ред го уподоби на ластик, който се свива и разтяга. Но не закъсняха сравненията с фитнесманяк, който тренира за мускули докато акълът му тотално изпосталява. И докато в Европа броят на умрелите от КОВИД взе да намалява, у нас той сремително тръгна нагоре. Така се оказа, че „българският модел“, изплагиатстван от сатирика Стратиев, вече не само разсмива. Той може и да убива. Следизборното му развитие го потвърждава. Навсякъде по света победителят – сам или в коалиция – в спешен порядък съставя правителство и се заема да управлява, особено, когато дтржавата е сполетяна от пандемия и криза. У нас ГЕРБ възвести безусловната си изборна победа, но пък с тях никой не иска да прави кабинет, нито да се съюзява. Борисов се кичи с успеха си, но всъщност го е страх да остане премиер и се скатава. Пробутва напред марионетките си, но те са толкова нелепи, че с тях кукленият му театър няма как да продължава. „Има такъв народ“ на Слави Трифонов успя да оглави протестната вълна, която проби в Парламента. Но вече десети ден мълчи без да обели зъб за намеренията си, докато всички партии, с които се сражаваше от шоуто си, вече се натискат да го подкрепят. Навсякъде по света това щеше да е нонсенс. В българския модел е обратното. Освен че мълчанието в „българския модел“ е злато, всяка коза е за свой крак. И затова Бог изглежда пак е срещу всички тук. Защото, както казваше Стратиев, „българският модел е неунищожаем. С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада. Както ще бъде свършено и със самата Канада.“