„Скъпа, нещо куца между нас“, казала едната патерица на другата патерица. Гаден, тегав виц. Привидно е забавен. Припомни ми го една приятелка вчера, докато Борисов разиграваше от болницата, заедно с поредното си окуцяване, скеча с обявяването на поредния си кабинет. Този път без него като премиер, но с подставено лице, което идеално се вписва в представата за „куцо предложение“. То буди единствено жалостива насмешка и така е замислено. Не е трудно да се сетим защо Даниел Митов се е съгласил да играе „сламен човек“ в тази цинична постановка с правителство-менте, без шанс да мине в Парламента. Митов е типичният ренегат с евроатлантическа дясна опаковка. Той беше любимец на Иван Костов и на Екатерина Михайлова в зората на ДСБ, за съжаление. Те го издигнаха до зам.-председател на партията дори. А после той се сгуши в гостоприемната европазва на Меглена Кунева. От нея пък отплува към Реформаторския блок, чрез който засука поста външен министър в коалиционната прегръдка на „Борисов 2“. После пък го „олигави прокуратурата“, както описваше бившият му покровител Иван Костов своите близки срещи с родната Темида. Митов за малко да се приземи в затвора за престъпления по служба, но се отърва. Цената за избавлението му днес е повече от очевидна. Той е получил провали в паметта, като други свои съпартийци и съмишленици. Не помни как преди се гавреше с Борисов и с фалшивия му антикомунизъм. А тези дни показа, че се е сдобил и с амнезия за съдържанието на митичните му чекмеджета. Поредната пеперуда, набучена с карфица в албума с преструвките на човека от Банкя за пред Мама Меркел и Европейската народна партия. Днес мъртвите пеперудени крилца на Даниел Митов не трепват от срам. Брулят ги обаче поривите на политическия вятър, в който го набута новият му повелител. За да играе ролята на какво? На дразнител, на някакъв бъзик към бившите му приятели от „градската десница“ и техния протестен хъс към ГЕРБ. Посланието е мръсничко, признавам. Стилът му е „елате, пиленца, при батко … щото няма къде да ходите“. Подозирам, че целият сценарий на гаврата с окуцяването на Борисов и на болничния аспект в сглобяването на лъжекабинет е съчинен от Любен Дилов-син. Той е показал неведнъж, че няма никакви скрупули да се гъбарка с добродетели, които уж изповядва, но с пресметлива ирония продава за изгода. Също и от злокачествена суета го прави, предполагам. Тя прикрива комплексите му на дребосък в сянката на талантлив баща. По време на болничния брифинг Любен Дилов-син се издаде като автор на цирка. „Двамата най-важни мъже в държавата – Борисов и Слави Трифонов куцали“, подметна той с цинична усмивчица. Същата, с която прие номинацията за министър на туризма. Така с лекота амнистира всевъзможните калинки, на които се нагледахме през дванадесетте години ГЕРБ на власт. Борисов пък отвърна с друга отработена реплика: „Да, ама куцаме с различни крака, така че двамата с патериците ще се крепим“. Прозвуча като покана за неизбежна коалиция в стил „две патерици си говорят за нещото, което куца между тях“. Съчетание от майтап и от шантаж, унизително за адресата Слави Трифонов. В същия дух бе натрапена и номинацията на барабаниста Калин Вельов за министър на културата, представете си, отличен заради „перфектните плочки на корема му“. Това циментира впечатлението, че пред телевизионната тълпа се разиграва просташка провокация към шоумена, сполетян от ключовата политическа роля да прави правителство след изборите. И Калин Вельов, и Любен Дилов-син са бивши членове от екипа на Слави. Номинацията им за министри е просто злорад намек, че тези са предпочели истинския политически мъжкар пред „фалшивия побратим“ от шоуто. Неслучайно Дилов вече се бе похвалил, че Слави Трифонов е „негова телевизионна креатура“, точно с тези думи. В куцокракото представление от болницата пък буквално му се надсмя и като над политическа креатура, неспособна да се отърси от образа на своя протип в лицето на Борисов. Ужасяващият ефект от цялото театро няма политически аналог у нас. Последната изява на премиера в оставка беше изява на силовак, на мутра, маскирана като зевзек. Той продължава да се заиграва с лековерието на популацията, с продажността на обкръжението си, със слугинажа на медиите, докато се заканва и заплашва с реванш. Изводът се налага от само себе си. Играта на патерици в българската политика трябва да приключи. Иначе предстои „ампутация“ на самата държава. Време е за катарзис като във всяко представление. А „катарзис“ значи пречистване. На ход е Парламентът. Да се готви Президентът. Защото, струва ми се, че народът или по-голямата част от него, макар и с години лъган, подвеждан, заблуждаван, вече е готов.
„Игра на патерици“ – малката проповед от еп. 113 на „Честно казано с Люба Кулезич”
„Скъпа, нещо куца между нас“, казала едната патерица на другата патерица. Гаден, тегав виц. Привидно е забавен. Припомни ми го една приятелка вчера, докато Борисов разиграваше от болницата, заедно с поредното си окуцяване, скеча с обявяването на поредния си кабинет. Този път без него като премиер, но с подставено лице, което идеално се вписва в представата за „куцо предложение“. То буди единствено жалостива насмешка и така е замислено. Не е трудно да се сетим защо Даниел Митов се е съгласил да играе „сламен човек“ в тази цинична постановка с правителство-менте, без шанс да мине в Парламента. Митов е типичният ренегат с евроатлантическа дясна опаковка. Той беше любимец на Иван Костов и на Екатерина Михайлова в зората на ДСБ, за съжаление. Те го издигнаха до зам.-председател на партията дори. А после той се сгуши в гостоприемната европазва на Меглена Кунева. От нея пък отплува към Реформаторския блок, чрез който засука поста външен министър в коалиционната прегръдка на „Борисов 2“. После пък го „олигави прокуратурата“, както описваше бившият му покровител Иван Костов своите близки срещи с родната Темида. Митов за малко да се приземи в затвора за престъпления по служба, но се отърва. Цената за избавлението му днес е повече от очевидна. Той е получил провали в паметта, като други свои съпартийци и съмишленици. Не помни как преди се гавреше с Борисов и с фалшивия му антикомунизъм. А тези дни показа, че се е сдобил и с амнезия за съдържанието на митичните му чекмеджета. Поредната пеперуда, набучена с карфица в албума с преструвките на човека от Банкя за пред Мама Меркел и Европейската народна партия. Днес мъртвите пеперудени крилца на Даниел Митов не трепват от срам. Брулят ги обаче поривите на политическия вятър, в който го набута новият му повелител. За да играе ролята на какво? На дразнител, на някакъв бъзик към бившите му приятели от „градската десница“ и техния протестен хъс към ГЕРБ. Посланието е мръсничко, признавам. Стилът му е „елате, пиленца, при батко … щото няма къде да ходите“. Подозирам, че целият сценарий на гаврата с окуцяването на Борисов и на болничния аспект в сглобяването на лъжекабинет е съчинен от Любен Дилов-син. Той е показал неведнъж, че няма никакви скрупули да се гъбарка с добродетели, които уж изповядва, но с пресметлива ирония продава за изгода. Също и от злокачествена суета го прави, предполагам. Тя прикрива комплексите му на дребосък в сянката на талантлив баща. По време на болничния брифинг Любен Дилов-син се издаде като автор на цирка. „Двамата най-важни мъже в държавата – Борисов и Слави Трифонов куцали“, подметна той с цинична усмивчица. Същата, с която прие номинацията за министър на туризма. Така с лекота амнистира всевъзможните калинки, на които се нагледахме през дванадесетте години ГЕРБ на власт. Борисов пък отвърна с друга отработена реплика: „Да, ама куцаме с различни крака, така че двамата с патериците ще се крепим“. Прозвуча като покана за неизбежна коалиция в стил „две патерици си говорят за нещото, което куца между тях“. Съчетание от майтап и от шантаж, унизително за адресата Слави Трифонов. В същия дух бе натрапена и номинацията на барабаниста Калин Вельов за министър на културата, представете си, отличен заради „перфектните плочки на корема му“. Това циментира впечатлението, че пред телевизионната тълпа се разиграва просташка провокация към шоумена, сполетян от ключовата политическа роля да прави правителство след изборите. И Калин Вельов, и Любен Дилов-син са бивши членове от екипа на Слави. Номинацията им за министри е просто злорад намек, че тези са предпочели истинския политически мъжкар пред „фалшивия побратим“ от шоуто. Неслучайно Дилов вече се бе похвалил, че Слави Трифонов е „негова телевизионна креатура“, точно с тези думи. В куцокракото представление от болницата пък буквално му се надсмя и като над политическа креатура, неспособна да се отърси от образа на своя протип в лицето на Борисов. Ужасяващият ефект от цялото театро няма политически аналог у нас. Последната изява на премиера в оставка беше изява на силовак, на мутра, маскирана като зевзек. Той продължава да се заиграва с лековерието на популацията, с продажността на обкръжението си, със слугинажа на медиите, докато се заканва и заплашва с реванш. Изводът се налага от само себе си. Играта на патерици в българската политика трябва да приключи. Иначе предстои „ампутация“ на самата държава. Време е за катарзис като във всяко представление. А „катарзис“ значи пречистване. На ход е Парламентът. Да се готви Президентът. Защото, струва ми се, че народът или по-голямата част от него, макар и с години лъган, подвеждан, заблуждаван, вече е готов.