Преди няколко дни президентът на Уганда Йовери Мусавени се обърна към нацията си с призива: “Да спрем балканизацията на африканските народи”. На езика на дипломацията това означава, че държавният глава на африканската страна призовава хората си да не се делят и да не враждуват помежду си. Посланието на Мусавени е красноречиво – дори третият свят не желае да прилича на нас, балканците, защото осъзнава, че враждата и съперничеството на дребно е пагубно за общата цел. На протестите “за” и “против” правителството преди близо седмица срещнах хора, които през 2020 година бяха рамо до рамо на площада в опит да катурнат властта на Борисов и неговата мафиотизирана клика. И всички дружно зовяха за край на безобразията в каскетурата. Виковете “Гешев е позор” отекваха до сред нощите. Желанието да се вдиша глътка справедливост бе толкова силно във всички, а въздухът – наситен с усещане за заедност. Бяха дни на всеобщ подем и на неописуема емоция! Шест месеца по-късно политическо противоборство разпиля единството. Протестиращите, вече идеологически разделени, застанаха онзи ден от двете страни на полицейската барикада като врагове, готови да се сражават до кръв. Независимо, че в нормален и смислен разговор с тях, всеки ми сподели, че дава мило и драго, за да ликвидира метастазите на злото. И че продължава да си мечтае за достоен и нормален живот. Единството … аха да роди “новия свят” и буквално катастрофира. Препъна се в поредицата от червени разделителни линии на доскорошните политически партньори. И срути за секунди илюзията за така жадуваната Промяна. Страхувам се от мисълта, че сме народ, обречен да бъде разделен. Историята помни кървавото ни покръстване, трагичния край на ботевата чета и гибелта на бунтовниците от Априлското и от Илинденско въстание. Заради разединението, в националния си летопис сме отбелязали цели страници позор и падение. Докато довчерашните съмишленици, днес се дърлят кой с кого не може да преде, мафията естествено, помпа мускули. А собственикът на чекмеджето с кюлчета, пачки и пищов, отново е зачервил гребен. Калинките му са по местата си и го чакат с нетърпение. А Иван Гешев е непоклатим. Такава е равносметката. Но явно по този начин ние вървим напред!? Колко вярно Гоце Делчев ни е описал: “Отцепленията, казва той, и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест!”. „Честно казано“ започва – днес, с мен – Катя Илиева.
„Разделение, а после – падение?“ – малката проповед от еп. 168 на „Честно казано с гост-водещ Катя Илиева”
Преди няколко дни президентът на Уганда Йовери Мусавени се обърна към нацията си с призива: “Да спрем балканизацията на африканските народи”. На езика на дипломацията това означава, че държавният глава на африканската страна призовава хората си да не се делят и да не враждуват помежду си. Посланието на Мусавени е красноречиво – дори третият свят не желае да прилича на нас, балканците, защото осъзнава, че враждата и съперничеството на дребно е пагубно за общата цел. На протестите “за” и “против” правителството преди близо седмица срещнах хора, които през 2020 година бяха рамо до рамо на площада в опит да катурнат властта на Борисов и неговата мафиотизирана клика. И всички дружно зовяха за край на безобразията в каскетурата. Виковете “Гешев е позор” отекваха до сред нощите. Желанието да се вдиша глътка справедливост бе толкова силно във всички, а въздухът – наситен с усещане за заедност. Бяха дни на всеобщ подем и на неописуема емоция! Шест месеца по-късно политическо противоборство разпиля единството. Протестиращите, вече идеологически разделени, застанаха онзи ден от двете страни на полицейската барикада като врагове, готови да се сражават до кръв. Независимо, че в нормален и смислен разговор с тях, всеки ми сподели, че дава мило и драго, за да ликвидира метастазите на злото. И че продължава да си мечтае за достоен и нормален живот. Единството … аха да роди “новия свят” и буквално катастрофира. Препъна се в поредицата от червени разделителни линии на доскорошните политически партньори. И срути за секунди илюзията за така жадуваната Промяна. Страхувам се от мисълта, че сме народ, обречен да бъде разделен. Историята помни кървавото ни покръстване, трагичния край на ботевата чета и гибелта на бунтовниците от Априлското и от Илинденско въстание. Заради разединението, в националния си летопис сме отбелязали цели страници позор и падение. Докато довчерашните съмишленици, днес се дърлят кой с кого не може да преде, мафията естествено, помпа мускули. А собственикът на чекмеджето с кюлчета, пачки и пищов, отново е зачервил гребен. Калинките му са по местата си и го чакат с нетърпение. А Иван Гешев е непоклатим. Такава е равносметката. Но явно по този начин ние вървим напред!? Колко вярно Гоце Делчев ни е описал: “Отцепленията, казва той, и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест!”. „Честно казано“ започва – днес, с мен – Катя Илиева.