Малко преди началото на предаването ми звънна мой познат, пенсиониран доктор, който мре да разказва вицове. Човекът адски се гордее с чувството си за хумор, но е в състояние да съсипе и най-приятната компания с поредната смешка от стародавната си колекция, която го кара да се чувства неустоим в собствените си очи. Не знам колко медсестри са паднали жертва на неудържимия му порив на развеселен сваляч с изтекъл вече срок на годност. Но лично аз макар да вдигнах телефона, се вкамених при поканата да чуя най-забавния Коледен анекдот. Щото нали „по Коледа стават чудеса“, простреля ме той с най-дъртото клише от телевизионните реклами. И ето какво чух: Едно малко момченце се пробудило от някакъв шум в Коледната нощ. Отворило очи и видяло Дядо Коледа да се измъква от камината. „Здравей, скъпи Дядо Коледа! Толкова се радвам, че си тук. Всички ми повтарят, че ти не съществуваш, а ето че съществуваш! Да, момченце. Съществувам, но бях малко непохватен сега и ти ме видя. И сега ще ми се наложи да те убия“. Ядосах се не на шега, казвам ви. „Абе, докторе, казвам, от къде го изкопа този тъп виц, бе? Няма начин да е български, колкото и да е нелеп. От някой руски сайт ще да е, понеже ти на други езици не четеш. Обаче как може подобна садистична тъпня да те разсмива?!“ „Верно е от руски сайт, отговаря чичката, как позна? Те руснаците нямат Дядо Коледа, а Дядо Мраз, както при нас преди демокрацията. Абе, ти що се вкисваш, бе? Хич не вдяваш от хумор, камо ли от черен хумор. Ама нищо, де, айде, Весела Коледа да си изкарате“ и ми затвори телефона. И ето ме сега пред вас в отвратително и далеч не Коледно настроение, убедена за кой ли път, че тази садистична война на Русия в Украйна буквално посегна, доразмести, и доразмени местата на доброто и злото в света. Хайде, Европа се поосвести, но тук на Територията българо-съветският махмурлук продължава да мъти главите на маса хора. Дали да ги наричам хора или психопати? Просто е невероятно, че привидно нормални представители на популацията се държат като упоени от отровните пари на фалшивите новини и путинските хибридни опорки. Замайват им се главите от патриотарските истерии, раздухвани из медиите от търгаши с прякори на копейки и четирихилядници. Тия същите разказаха играта на християнското човеколюбие, покривайки с православна глазура перверзната си възхита пред насилника, представян като морален авторитет и глашатай на справедливостта. Другият тип български преструванковци пък се кичат с евроатлантическите си ценности като с тиквени медали за награда, че в свой собствен и в партиен конюнктурен интерес маскират продажната си крадлива природа с цветовете на Европа. Но под тази цинична мимикрия прозират родилните петна на същата тази корумпирана в основата си демокрация наужким, дето беше зачената в утробата на бившата номенклатура не без мъжествената помощ на кремълското КГБ. Фалшификацията обаче си личи по антропологичните белези на поне две трети от партийните викачи в Парламента, все едно дали се кичат с тържествените етикети на ГЕРБ-а, на Възраждане-то, на Възход-да, на етнически обагрените Права и Свободи, на червените милионери за сметка на левите миражи. И на този фон Промяната прилича на момченцето от вица за руския Дядо Мраз. Злият старец, който се кани да го убие, защото детето наивно е повярвало в щедростта му и в добронамереността му, но неволно го е видяло в ролята му на крадец, който се промъква в домовете през комина. Да, прилича на анекдот. Но всъщност е тъжна приказка, която се връзва с настроенията на много хора около сегашната Българска Коледа. Тя е белязана от увълчването и от двойните стандарти на политическите кланове, окупирали властта за сметка на истинската вяра в Раждането на Спасителя. Тази вяра изглежда изтикана в ъглите на нашето объркано и раздвоено общество. Но все пак дава признаци на живот, защото е поддържана с всетдайността на същите онези хиляди доброволци, които отказват да сложат знак на равенство между жертвата и нападателя, между словоблудството и Словото. Защото все пак, както и да се кривим, в началото бе Словото. А раждането на Спасителя е начало. И отново ни е даден шанс да го последваме….
„Българо-съветски махмурлук“ – малката проповед от еп. 187 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Малко преди началото на предаването ми звънна мой познат, пенсиониран доктор, който мре да разказва вицове. Човекът адски се гордее с чувството си за хумор, но е в състояние да съсипе и най-приятната компания с поредната смешка от стародавната си колекция, която го кара да се чувства неустоим в собствените си очи. Не знам колко медсестри са паднали жертва на неудържимия му порив на развеселен сваляч с изтекъл вече срок на годност. Но лично аз макар да вдигнах телефона, се вкамених при поканата да чуя най-забавния Коледен анекдот. Щото нали „по Коледа стават чудеса“, простреля ме той с най-дъртото клише от телевизионните реклами. И ето какво чух: Едно малко момченце се пробудило от някакъв шум в Коледната нощ. Отворило очи и видяло Дядо Коледа да се измъква от камината. „Здравей, скъпи Дядо Коледа! Толкова се радвам, че си тук. Всички ми повтарят, че ти не съществуваш, а ето че съществуваш! Да, момченце. Съществувам, но бях малко непохватен сега и ти ме видя. И сега ще ми се наложи да те убия“. Ядосах се не на шега, казвам ви. „Абе, докторе, казвам, от къде го изкопа този тъп виц, бе? Няма начин да е български, колкото и да е нелеп. От някой руски сайт ще да е, понеже ти на други езици не четеш. Обаче как може подобна садистична тъпня да те разсмива?!“ „Верно е от руски сайт, отговаря чичката, как позна? Те руснаците нямат Дядо Коледа, а Дядо Мраз, както при нас преди демокрацията. Абе, ти що се вкисваш, бе? Хич не вдяваш от хумор, камо ли от черен хумор. Ама нищо, де, айде, Весела Коледа да си изкарате“ и ми затвори телефона. И ето ме сега пред вас в отвратително и далеч не Коледно настроение, убедена за кой ли път, че тази садистична война на Русия в Украйна буквално посегна, доразмести, и доразмени местата на доброто и злото в света. Хайде, Европа се поосвести, но тук на Територията българо-съветският махмурлук продължава да мъти главите на маса хора. Дали да ги наричам хора или психопати? Просто е невероятно, че привидно нормални представители на популацията се държат като упоени от отровните пари на фалшивите новини и путинските хибридни опорки. Замайват им се главите от патриотарските истерии, раздухвани из медиите от търгаши с прякори на копейки и четирихилядници. Тия същите разказаха играта на християнското човеколюбие, покривайки с православна глазура перверзната си възхита пред насилника, представян като морален авторитет и глашатай на справедливостта. Другият тип български преструванковци пък се кичат с евроатлантическите си ценности като с тиквени медали за награда, че в свой собствен и в партиен конюнктурен интерес маскират продажната си крадлива природа с цветовете на Европа. Но под тази цинична мимикрия прозират родилните петна на същата тази корумпирана в основата си демокрация наужким, дето беше зачената в утробата на бившата номенклатура не без мъжествената помощ на кремълското КГБ. Фалшификацията обаче си личи по антропологичните белези на поне две трети от партийните викачи в Парламента, все едно дали се кичат с тържествените етикети на ГЕРБ-а, на Възраждане-то, на Възход-да, на етнически обагрените Права и Свободи, на червените милионери за сметка на левите миражи. И на този фон Промяната прилича на момченцето от вица за руския Дядо Мраз. Злият старец, който се кани да го убие, защото детето наивно е повярвало в щедростта му и в добронамереността му, но неволно го е видяло в ролята му на крадец, който се промъква в домовете през комина. Да, прилича на анекдот. Но всъщност е тъжна приказка, която се връзва с настроенията на много хора около сегашната Българска Коледа. Тя е белязана от увълчването и от двойните стандарти на политическите кланове, окупирали властта за сметка на истинската вяра в Раждането на Спасителя. Тази вяра изглежда изтикана в ъглите на нашето объркано и раздвоено общество. Но все пак дава признаци на живот, защото е поддържана с всетдайността на същите онези хиляди доброволци, които отказват да сложат знак на равенство между жертвата и нападателя, между словоблудството и Словото. Защото все пак, както и да се кривим, в началото бе Словото. А раждането на Спасителя е начало. И отново ни е даден шанс да го последваме….