Забелязали ли сте, че пикаещите мъже край пътищата и магистралите у нас се превръщат в истинска напаст? На мен често ми се налага да пътувам по т.нар. магистрала „Хемус“ от и за София и просто умът ми не го побира как е възможно да се уринира така открито, на показ, без капка свян. За сравнително млади мъже ви говоря. И дори не всички са облечени в анцузи. Някои изглеждат съвсем прилично, автомобилите им също, обаче не се притесняват от нелепата гледка, която представляват. Проблеми с простатата ли имат тези хора, че си вършат малката работа понякога на метри от бензиностанцията, която просто ще им избоде очите? И защо са толкова много? Понякога на разстояние от 30-40 км. ми се е случвало да засека поне трима-четирима, извадили на светло скъпоценното си доказателство за мъжественост. Такова пикливо чудо не съм виждала никъде по Европа. Да, нашите магистрали, знаем вече, са строени на места как да е, за да се краде по-добре от тях, липсват отбивки към места за почивка с чисти тоалетни, както е в съседна Гърция, например. Обаче такова изобилие от развяващи мъжките си атрибути по пътищата едва ли е резултат от необяснима епидемия от простатит сред представителите на уж по-силния пол в държавата. Вярно е, че по-слабият напоследък също ни боде очите с не по-малко противни публични прояви на силиконов ексхибиционизъм. И явно тук става дума по-скоро за някаква социална диагноза със симптоми на заразно опростачване, безсрамие, подивяване, изнагляване, загуба на елементарно възпитание, на себеуважение, на вкус, на такт към околните. Но откъде се взе това видимо пропадане на цели части от населението в нищетата на духа, на приличието и на морала? Отговорът май, е прост. Болестта идва от примера, който дават на обществото индивидите, разположени по върховете на всички власти под маската уж на народни избраници, на блюстители на закона, на спасители. Окупирали са ги с години чрез политически и изборни измами, чрез мафиотски сделки между партийни кланове и мутренски групировки. Промили са мозъка на популацията чрез контролираните си медии и социологическите си агенции, представяйки този корупционен сговор като демокрация с уж европейска фасада. Но със съдържанието на прокиснала консерва от съветски зависимости и ченгеджийски подправки, която тези дни е на път да се взриви пред очите ни под натиска на геополитическия климат, който се напече от войната на Путин в Украйна. Ей така българската държавност ще се довмирише окончателно. Преди години британският евродепутат Джефри ван Орден заради вонята я сравни с блато, пълно с алигатори. Но след повече от десетилетие управление на ГЕРБ начело с Борисов и разхайтения му стил, който привилегирова простащината и далаверата като водеща сила в нашето нещастно общество, на алигаторите в блатото им стана тясно. Съюзът им в грабежа на обществен ресурс, на морал, на законност започна да се разпада видимо под пресата на Европа, отрезняваща от заблудата (най-сетне), че България е лоялен партньор, а не корупционна клоака, контролирана от руски служби и всякакви мафиотски интереси. Затова алигаторите се хванаха за гушите в битка за жизнено пространство и за оцеляване. И се видя колко са страшни, груби, жестоки, безогледни, подли и коварни. Как се предават един друг, как си забиват ножове в гърба, как се замерват с компромати, със записи, с доноси, със смъртни закани и с дела, държани на трупчета години, за да бъдат активирани за отмъщение срещу бивши авери и покровители. Прокурори, депутати, партийни лидери, шефове на служби, пълчища от копейки и от четирихилядници, предвождани от президент с лъжливо натовско лустро се въргалят в политическата кал без всякакъв срам от нас, публиката, само и само да омърсят и сринат всякаква надежда за промяна. Но и самата Промяна, неопитна, незряла, позволява същите алигатори да я водят за носа и да я въвличат в нечистоплътни, да не кажа канибалски, комбинации. Имената на персонажите от цялата тази мерзка вакханалия на омаскарената ни държавност вече наистина нямат значение. Прякорите им имат значение – Каскета, Тиквата, Свинята, Чорапа, Къро, Ами, Таки, Трактора, Гела, Кела, Кури, ПКП и пр. Те се набиват в съзнанието като символи на разложението на тази сегашната политическа система. Зачената в утробата на червената номенклатура с ченгеджийска сперма под кремълски надзор преди цели 30 години – загубиха ни времето тези хора. И сега тя се проваля толкова омерзително, че е на път да завлече към дъното и последните останки от нормалност тук. Мисля си, че това обяснява онези уж дребни, но неприлични факти като мъжете, уриниращи край българските пътища без свян. Срамът е мъртъв. Други, надрусани и пияни, сеят смърт по същите тези пътища без страх от възмездие. Това се нарича българската пустота и причините за нея са ясни, но изход не се вижда засега.
„Без срам“ – малката проповед от еп. 208 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Забелязали ли сте, че пикаещите мъже край пътищата и магистралите у нас се превръщат в истинска напаст? На мен често ми се налага да пътувам по т.нар. магистрала „Хемус“ от и за София и просто умът ми не го побира как е възможно да се уринира така открито, на показ, без капка свян. За сравнително млади мъже ви говоря. И дори не всички са облечени в анцузи. Някои изглеждат съвсем прилично, автомобилите им също, обаче не се притесняват от нелепата гледка, която представляват. Проблеми с простатата ли имат тези хора, че си вършат малката работа понякога на метри от бензиностанцията, която просто ще им избоде очите? И защо са толкова много? Понякога на разстояние от 30-40 км. ми се е случвало да засека поне трима-четирима, извадили на светло скъпоценното си доказателство за мъжественост. Такова пикливо чудо не съм виждала никъде по Европа. Да, нашите магистрали, знаем вече, са строени на места как да е, за да се краде по-добре от тях, липсват отбивки към места за почивка с чисти тоалетни, както е в съседна Гърция, например. Обаче такова изобилие от развяващи мъжките си атрибути по пътищата едва ли е резултат от необяснима епидемия от простатит сред представителите на уж по-силния пол в държавата. Вярно е, че по-слабият напоследък също ни боде очите с не по-малко противни публични прояви на силиконов ексхибиционизъм. И явно тук става дума по-скоро за някаква социална диагноза със симптоми на заразно опростачване, безсрамие, подивяване, изнагляване, загуба на елементарно възпитание, на себеуважение, на вкус, на такт към околните. Но откъде се взе това видимо пропадане на цели части от населението в нищетата на духа, на приличието и на морала? Отговорът май, е прост. Болестта идва от примера, който дават на обществото индивидите, разположени по върховете на всички власти под маската уж на народни избраници, на блюстители на закона, на спасители. Окупирали са ги с години чрез политически и изборни измами, чрез мафиотски сделки между партийни кланове и мутренски групировки. Промили са мозъка на популацията чрез контролираните си медии и социологическите си агенции, представяйки този корупционен сговор като демокрация с уж европейска фасада. Но със съдържанието на прокиснала консерва от съветски зависимости и ченгеджийски подправки, която тези дни е на път да се взриви пред очите ни под натиска на геополитическия климат, който се напече от войната на Путин в Украйна. Ей така българската държавност ще се довмирише окончателно. Преди години британският евродепутат Джефри ван Орден заради вонята я сравни с блато, пълно с алигатори. Но след повече от десетилетие управление на ГЕРБ начело с Борисов и разхайтения му стил, който привилегирова простащината и далаверата като водеща сила в нашето нещастно общество, на алигаторите в блатото им стана тясно. Съюзът им в грабежа на обществен ресурс, на морал, на законност започна да се разпада видимо под пресата на Европа, отрезняваща от заблудата (най-сетне), че България е лоялен партньор, а не корупционна клоака, контролирана от руски служби и всякакви мафиотски интереси. Затова алигаторите се хванаха за гушите в битка за жизнено пространство и за оцеляване. И се видя колко са страшни, груби, жестоки, безогледни, подли и коварни. Как се предават един друг, как си забиват ножове в гърба, как се замерват с компромати, със записи, с доноси, със смъртни закани и с дела, държани на трупчета години, за да бъдат активирани за отмъщение срещу бивши авери и покровители. Прокурори, депутати, партийни лидери, шефове на служби, пълчища от копейки и от четирихилядници, предвождани от президент с лъжливо натовско лустро се въргалят в политическата кал без всякакъв срам от нас, публиката, само и само да омърсят и сринат всякаква надежда за промяна. Но и самата Промяна, неопитна, незряла, позволява същите алигатори да я водят за носа и да я въвличат в нечистоплътни, да не кажа канибалски, комбинации. Имената на персонажите от цялата тази мерзка вакханалия на омаскарената ни държавност вече наистина нямат значение. Прякорите им имат значение – Каскета, Тиквата, Свинята, Чорапа, Къро, Ами, Таки, Трактора, Гела, Кела, Кури, ПКП и пр. Те се набиват в съзнанието като символи на разложението на тази сегашната политическа система. Зачената в утробата на червената номенклатура с ченгеджийска сперма под кремълски надзор преди цели 30 години – загубиха ни времето тези хора. И сега тя се проваля толкова омерзително, че е на път да завлече към дъното и последните останки от нормалност тук. Мисля си, че това обяснява онези уж дребни, но неприлични факти като мъжете, уриниращи край българските пътища без свян. Срамът е мъртъв. Други, надрусани и пияни, сеят смърт по същите тези пътища без страх от възмездие. Това се нарича българската пустота и причините за нея са ясни, но изход не се вижда засега.