Случайно засякох една от уговорените появи пред простосмъртната публика – този път на държавната телевизия – на г-жа Невена Зартова. Както я представиха – административен ръководител на Софийската районна прокуратура в оставка. Нищо чудно, че явно добре гледаната, соанирана и декорирана госпожа цъфна по телевизорите, макар и с видима погнуса. Да хвърлиш оставка от шефския стол на най-голямата районна прокуратура в страната изобщо не е шега работа. Този акт изглежда самоубийствен, по принуда. И как не, след като четирима от заместниците й го удариха на паническо бягство от собствените им постове. И то когато двадесет и един висши магистрати, начело с върховния прокурорски жрец пешком са измарширували разстоянието до градската обител на държавната справедливост. Зрелище толкова необичайно, че медиите го нарекоха „нахлуване“ с цел осветяване на потайностите, в които са потъвали преписки, сигнали и проверки за измами, за безнаказани гаври със закона, най-общо казано – за поруганата чест на Темида. Оказа се, че цели 25 от тези свидетелства за мафиотска недосегаемост са свързани с екзекуцията на поредния носител на подземен прякор „Нотариуса“. С внезапното убийство на Мартин Божанов огнестрелната рана в тялото на правосъдната ни система прокърви обаче така обилно, че нямаше как да мине за драскотина. И какво лъсна? Лъсна ужасната гледка на метастази, плъзнали в тялото на държавното обвинение, но търпяни с години, изкусно гримирани с политическа козметика, третирани отгоре-отгоре с упойките на мълчанието, с алчността, с малодушието и със страха. И цялата суетня покрай тази вече очевидна агония на сиситемата иде да внесе известна утеха у втрещената публика, че уж се предприемат спешни мерки по реанимацията й с надеждата ако не за спасение, то за отлагане на края. Но усилията на временният №1 в обвинението Борислав Сарафов да играе ролята на главен рехабилитатор след като е бил досега част от съсипията на правораздавателния организъм изобщо не будят съчувствие. По-скоро ефектът е обратен. Също като при мелодраматичните изпълнения на Иван Гешев – предишният фаворит на режисьорите зад кулисите на българското псевдодемократично театро, когато решиха да го изритат от сцената поради излагациите му в ролята на „инструмент на Господ“. Шоуто на отсвирената районна прокурорска шефка Зартова в ролята на оскърбената невинност е в същия стил на телевизионен сериал, сниман в бутафорно спешно отделение. Докато Темида бере душа, дамата усилено се прави на всеотдайна старша сестра, но не й се получава, защото сама е допринесла за развихрянето на болестта. Иначе нямаше да се преструва, че не знае защо са били прекратявани в подопечното й ведомство толкова много преписки за убития с прякор Нотариуса. И особено последните две преписки, когато тя е била началник, а бившата мис България Ивайла Бакалова вече си беше заложила главата за свободата на своя мъж в разследването на Антикорупционния фонд за подземното спецправосъдие и така освети деянията му на брокер, който срещу много пари изкупува съвестта на магистрати и търгува с присъди. И със свободата на жертвите на прокуратурата… Излезе, че една бивша мис има повече достойнство и смелост от сегашните силиконови миски, инсталирани повсеместно из всички етажи на властта, където организираната престъпност си организира топли пазви за закрила. И неслучайно наблюдателни зрители разпознаха в хиалуроновия фасон на г-жа Зартова една от нака наречените „Джуконди“ в прокурорския карнавал на червените тоги, когато беше свикан в защита на нарочения за изгонване техен тогавашен ментор Гешев. Сега маскарадът пак продължава, но в друга колективна форма, в друг мизансцен, с друг предводител, начело с Борислав Сарафов. Но опитите да бъде вдъхната още една глътка живот на агонизиращата Темида изглеждат все по-обречени. Защото горката Темида спешно се нуждае от истинско кръвопреливане, а не от силиконови подплънки…
„Спешна помощ за Темида!“ – малката проповед от еп. 239 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Случайно засякох една от уговорените появи пред простосмъртната публика – този път на държавната телевизия – на г-жа Невена Зартова. Както я представиха – административен ръководител на Софийската районна прокуратура в оставка. Нищо чудно, че явно добре гледаната, соанирана и декорирана госпожа цъфна по телевизорите, макар и с видима погнуса. Да хвърлиш оставка от шефския стол на най-голямата районна прокуратура в страната изобщо не е шега работа. Този акт изглежда самоубийствен, по принуда. И как не, след като четирима от заместниците й го удариха на паническо бягство от собствените им постове. И то когато двадесет и един висши магистрати, начело с върховния прокурорски жрец пешком са измарширували разстоянието до градската обител на държавната справедливост. Зрелище толкова необичайно, че медиите го нарекоха „нахлуване“ с цел осветяване на потайностите, в които са потъвали преписки, сигнали и проверки за измами, за безнаказани гаври със закона, най-общо казано – за поруганата чест на Темида. Оказа се, че цели 25 от тези свидетелства за мафиотска недосегаемост са свързани с екзекуцията на поредния носител на подземен прякор „Нотариуса“. С внезапното убийство на Мартин Божанов огнестрелната рана в тялото на правосъдната ни система прокърви обаче така обилно, че нямаше как да мине за драскотина. И какво лъсна? Лъсна ужасната гледка на метастази, плъзнали в тялото на държавното обвинение, но търпяни с години, изкусно гримирани с политическа козметика, третирани отгоре-отгоре с упойките на мълчанието, с алчността, с малодушието и със страха. И цялата суетня покрай тази вече очевидна агония на сиситемата иде да внесе известна утеха у втрещената публика, че уж се предприемат спешни мерки по реанимацията й с надеждата ако не за спасение, то за отлагане на края. Но усилията на временният №1 в обвинението Борислав Сарафов да играе ролята на главен рехабилитатор след като е бил досега част от съсипията на правораздавателния организъм изобщо не будят съчувствие. По-скоро ефектът е обратен. Също като при мелодраматичните изпълнения на Иван Гешев – предишният фаворит на режисьорите зад кулисите на българското псевдодемократично театро, когато решиха да го изритат от сцената поради излагациите му в ролята на „инструмент на Господ“. Шоуто на отсвирената районна прокурорска шефка Зартова в ролята на оскърбената невинност е в същия стил на телевизионен сериал, сниман в бутафорно спешно отделение. Докато Темида бере душа, дамата усилено се прави на всеотдайна старша сестра, но не й се получава, защото сама е допринесла за развихрянето на болестта. Иначе нямаше да се преструва, че не знае защо са били прекратявани в подопечното й ведомство толкова много преписки за убития с прякор Нотариуса. И особено последните две преписки, когато тя е била началник, а бившата мис България Ивайла Бакалова вече си беше заложила главата за свободата на своя мъж в разследването на Антикорупционния фонд за подземното спецправосъдие и така освети деянията му на брокер, който срещу много пари изкупува съвестта на магистрати и търгува с присъди. И със свободата на жертвите на прокуратурата… Излезе, че една бивша мис има повече достойнство и смелост от сегашните силиконови миски, инсталирани повсеместно из всички етажи на властта, където организираната престъпност си организира топли пазви за закрила. И неслучайно наблюдателни зрители разпознаха в хиалуроновия фасон на г-жа Зартова една от нака наречените „Джуконди“ в прокурорския карнавал на червените тоги, когато беше свикан в защита на нарочения за изгонване техен тогавашен ментор Гешев. Сега маскарадът пак продължава, но в друга колективна форма, в друг мизансцен, с друг предводител, начело с Борислав Сарафов. Но опитите да бъде вдъхната още една глътка живот на агонизиращата Темида изглеждат все по-обречени. Защото горката Темида спешно се нуждае от истинско кръвопреливане, а не от силиконови подплънки…