На 22 юли отдадохме почит към паметта на Никола Вапцаров. Един от най-обичаните поети на България. На 23 юли 1942 година куршум прекъсва младия живот, но само физически. Думите му продължават да звучат и да не губят своята сила и сякаш нарочно стават все по-актуални и вълнуващи с времето. За поредна година паметта на Вапцаров беше почетена с венци и цветя. Актьорът Янко Лозанов – уредник в Националния литературен музей – изпълни стиховете на поета, пропити с простота и човечност, добили популярност не само в България, а и по света. А в ехото от леещата се поезия, сред патоса, който неволно обхваща присъстващите, остава една горчивина. За ненужно прекършения живот и за незаслужената трагична съдба. Така е станало, че България губи един от най-талантливите си творци. Но въпреки ранната си и несправедлива смърт Вапцаров ни завещава своята поетична вселена. Днес, 74 години след смъртта на гениалния поет, ние няма да търсим вина. Кой и защо уби Вапцаров? Въпреки тази тежка за българската история дата днес няма да наведем глави. Напротив. Ще погледнем към слънцето, така жадувано от поета. И ще отдадем почит към вярата му в бъдещото поколение.
