Усещам го навсякъде как духа вятъра на промяната… Заведи ме при магията на тази велика нощ, където децата на бъдещето мечтаят във вятъра на промяната.“ Така се пее в онази легендарна песен на Скорпионс, която светът познава и свързва с политическите промени встраните от Източна Европа в началото на 90-те години на 20-и век. Дали „вътърът на промяната“ не е задухал вече и в родния футбол… След оттеглянето на Президента на БФС Борислав Михайлов, освобождаването на вицепрездента Йордан Лечков и насрочването на извънреден конгрес на 7-и юни тази година, и на „децата на бъдещето“ вече е ясно, че се налага промяна в родния футбол. И докато мнозина от досегашните ръководители се ослушват и се надяват да продължат да управляват „със старата песен на нов глас“, то все пак се намериха и достойни хора, които изразиха позиция и подчертаха, че трябва да понесат своята отговорност и незабавно да си подадат оставката. Самият член на Изпълкома Петър Величков заяви пред вестник „Труд“: „Срамувам се, че участвах в едно провалено управление на футболния ни съюз. Всички трябва да си заминем като членове на това ръководство“. И човекът го направи, взе достойна позиция и си подаде оставката, но… други останаха. Затова предстоящият извънреден конгрес е стратегически за българския футбол. Затова трябва да дойдат нови хора, които вече са се доказали в своите дела и поприще на работа. Имена като Димитър Бербатов или Стилян Петров са най-подходящи за лице на БФС. Зад тях трябва да застанат хора – експерти, мениджъри, адвокати, родни съдии и други, за да се направи качествен екип, който тотално да смени водената до момента политика. В пространството се тиражират като хора, които ще влязат в Изпълкома, имената на известния футболен агент Николй Жейнов и бившият международен съдия Христо Ристосков, който е член на Атлантическия съвет, като и двамата се ползват с подкрепата на УЕФА и западните ни партньори. И двамата бяха твърди противници на управлението на Борислав Михайлов. „Вятърът на промяната“ трябва да започне от детския футбол, за да може до клубовете да стигат парите, предназначени от УЕФА, и да се тръгне от най-ниското стъпало, да се подготвят „децата на бъдещето“, които ще върнат България на световната футболна карта. Да се инвестират парите в бази и терени, а не да потъват в договори с афганистански фирми и незнайни джобове. И най-важното, държавата ни да подкрепи футбола и хората, които ще влязат в ръководството на БФС, за да имат своята отговорност пред обществото, защото футболът ни е обединител на нацията. Затова Премиер, Министър на Спорта, правителство, всички те трябва да съберат бъдещите кандидати за БФС, да направят работни срещи и да се види кои са хората, които искат да правят промени, да живеят и работят за благото на футбола и кои са хората, които живеят и работят на гърба на футбола. Ако сега България не започне по нов път на управление на футбола, скоро ще останат само далечни спомени от последното класиране на страната ни на голям международен форум, а да не говорим и за престижно представяне и класиране. И отново в ушите ми звучи песента на Скорпионс, „Усещам го навсякъде, как духа вятъра на промяната, където децата мечтаят…“, нека не им убиваме мечтите, защото тяхното „утре“ зависи от нашето „днес“. Помислете за тях.
Българският футбол и вятърът на промяната
Усещам го навсякъде как духа вятъра на промяната… Заведи ме при магията на тази велика нощ, където децата на бъдещето мечтаят във вятъра на промяната.“ Така се пее в онази легендарна песен на Скорпионс, която светът познава и свързва с политическите промени встраните от Източна Европа в началото на 90-те години на 20-и век. Дали „вътърът на промяната“ не е задухал вече и в родния футбол… След оттеглянето на Президента на БФС Борислав Михайлов, освобождаването на вицепрездента Йордан Лечков и насрочването на извънреден конгрес на 7-и юни тази година, и на „децата на бъдещето“ вече е ясно, че се налага промяна в родния футбол. И докато мнозина от досегашните ръководители се ослушват и се надяват да продължат да управляват „със старата песен на нов глас“, то все пак се намериха и достойни хора, които изразиха позиция и подчертаха, че трябва да понесат своята отговорност и незабавно да си подадат оставката. Самият член на Изпълкома Петър Величков заяви пред вестник „Труд“: „Срамувам се, че участвах в едно провалено управление на футболния ни съюз. Всички трябва да си заминем като членове на това ръководство“. И човекът го направи, взе достойна позиция и си подаде оставката, но… други останаха. Затова предстоящият извънреден конгрес е стратегически за българския футбол. Затова трябва да дойдат нови хора, които вече са се доказали в своите дела и поприще на работа. Имена като Димитър Бербатов или Стилян Петров са най-подходящи за лице на БФС. Зад тях трябва да застанат хора – експерти, мениджъри, адвокати, родни съдии и други, за да се направи качествен екип, който тотално да смени водената до момента политика. В пространството се тиражират като хора, които ще влязат в Изпълкома, имената на известния футболен агент Николй Жейнов и бившият международен съдия Христо Ристосков, който е член на Атлантическия съвет, като и двамата се ползват с подкрепата на УЕФА и западните ни партньори. И двамата бяха твърди противници на управлението на Борислав Михайлов. „Вятърът на промяната“ трябва да започне от детския футбол, за да може до клубовете да стигат парите, предназначени от УЕФА, и да се тръгне от най-ниското стъпало, да се подготвят „децата на бъдещето“, които ще върнат България на световната футболна карта. Да се инвестират парите в бази и терени, а не да потъват в договори с афганистански фирми и незнайни джобове. И най-важното, държавата ни да подкрепи футбола и хората, които ще влязат в ръководството на БФС, за да имат своята отговорност пред обществото, защото футболът ни е обединител на нацията. Затова Премиер, Министър на Спорта, правителство, всички те трябва да съберат бъдещите кандидати за БФС, да направят работни срещи и да се види кои са хората, които искат да правят промени, да живеят и работят за благото на футбола и кои са хората, които живеят и работят на гърба на футбола. Ако сега България не започне по нов път на управление на футбола, скоро ще останат само далечни спомени от последното класиране на страната ни на голям международен форум, а да не говорим и за престижно представяне и класиране. И отново в ушите ми звучи песента на Скорпионс, „Усещам го навсякъде, как духа вятъра на промяната, където децата мечтаят…“, нека не им убиваме мечтите, защото тяхното „утре“ зависи от нашето „днес“. Помислете за тях.