Антикорупционният фонд (АКФ) публикува днес втория епизод от поредицата си „Блатни истории от Варненското езеро“.
Поредицата представя факти, изнесени в разследването на журналиста Спас Спасов от „Дневник“, както и анализ на експертите на АКФ за схемата за удълбочаване на Варненското езеро, в която чрез серия груби нарушения на закона 435 милиона лева публични средства бяха източени от държавния бюджет към частни компании.
Според проф. д-р инж. Добрин Денев, бивш ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия, потърсен от АКФ за експертен анализ, Аспаруховият мост, който се намира в началото на удълбочаването, има сериозни конструктивни дефекти, а бетонната му основа е изначално компрометирана. Мостът се крепи най-вече на арматурен скелет, който корозира с времето, а съществуващият проект за удълбочаване носи допълнителни рискове за неговата устойчивост.
Предложеният при удълбочаването на каналите процес на укрепване на моста може да засили рисковете и да заплаши безопасността му:
„Там, където армировката на моста контактува с вода, с бетон, с тиня, той е подложен на интензивна корозия. Заради удълбаването всичко това се мултиплицира.
Това, което предвижда новият проект, e премахване на старата бронировка на моста. Технологията на изпълнение може да се окаже противопоказна, тоест устойчивостта на моста може да бъде провокирана“, заявява проф. Денев.
Освен въпросът с укрепването на Аспаруховия мост, има още поне 7 други сериозни технически проблеми, които заплашват реализирането на най-голяма държавна инвестиция в пристанищна инфраструктура за последните 50 години. Това са:
Недостатъчната височина на електрическия далекопровод, който пресича канала успоредно на Аспаруховия мост;
Липсващото разрешение за полагане на 4 мултифункционални тръби на дъното на Варненското езерото, без които проектът е невъзможен за реализация;
Скалистото дъно в някои участъци на езерото, което не може да бъде прокопано с наличната техника;
Недоброто планиране на проекта, при което удълбочаването завършва преди да бъдат достигнати кейовете на държавното пристанище Варна-запад;
Потъването на кейовете на Варна-запад, което изисква дейности по укрепване, преди осъществяването на удълбочаването;
Депонирането на изкопаната маса в неукрепено депо, при което теченията я връщат обратно в местата, от които е била изкопана.
Липсата на адекватна пристанищна инфраструктура, която да обслужва увеличения обем на товарите, произтичащ от влизането на високотонажни кораби: до този момент не е изследвана и не е включена в цената стойността за модернизиране на съществуващата кейова, пътна и жп инфраструктура, както и за обновяване на механизацията за товаро-разтоварните дейности.
„Анализът на проекта за удълбочаване показва, че той се извършва без никакъв план за икономическите ползи от него и без изчисляване на разходите за отстраняване на сериозните технически проблеми при реализацията му“, коментира Даниела Пенева, правен експерт в екипа на АКФ. „За да се разрешат всички идентифицирани проблеми, е необходима огромна сума, която вероятно неколкократно надвишава вече похарчените 435 милиона лева, а периодът за изпълнение на проекта става труден за прогнозиране.