Нападението на Русия над Украйна e пълномащабно военно нахлуване, започнало в ранните часове на 24 февруари 2022 г. Над 360 000 войници се бият на страната на Украйна. Стотици са и бесарабските българи, които се сражават срещу Русия. В този брой на „Обективно“ ще ви срещнем с няколко смели души, които говорят на български, но родината им е Украйна. Как живеят те по време на войната и през какво трябва да минат, за да запазят родината си.
Бесарабски българи са българите, живеещи в областта Бесарабия, намираща се между реките Днестър (Одеска област) и Прут, разделена между днешна Молдова, днешна Украйна и днешна Румъния. Общият брой на бесарабските българи в Република Молдова и Република Украйна по официални данни е около 230 000 души. В украинската част на Бесарабия българите са по-многобройни – над 140 000 души. Те преобладават в Болградския район. Немалко българи живеят и в Тарутински, Арцизки, Саратски, Измаилски и Татарбунарски район. Те са незначително малцинство в Килийски и Белгород Днестровски район. Макар че областният център Одеса се намира извън границите на географската област Бесарабия, немалко бесарабски българи са се преселили в този град.
Кадрите, които виждате са от Българския младежки клуб „Актив“ в Одеса. Алексей Куцарев е председател на клуба. Има семейно производство – мелници и фурни в района на Одеса. Той продължава да работи като осигурява доставки на хляб и брашно на живеещите в Одеска област, но сега изпраща и хуманитарна помощ на други райони, в които има недостиг на тези продукти – като окупирания Херсон.
Александър Барон също живее в Одеса и е бесарабски българин. Заедно с Генадий Воробьов създават група във Фейсбук, която да информира за нашите сънародници в Украйна, които се сражават във войната.
В „Бесарабски фронт“ разказват и за старши матрос Иван Древов с позивна „Българин”. Днес той служи в артилерийската част на морската пехота и ни защитава от руските нашественици на южната линия на отбраната. Доскоро Иван заедно с любимата си жена въртяха успешен бизнес, отглеждаха син и дъщеря и живееха съвсем спокоен живот. Както повечето от нас. Но всичко се промени на 24 февруари. „Българинът” разбира, че украинската победа е още далече, но е абсолютно убеден в нейната неизбежност. Когато родната му земя е напълно освободена от руските нашественици, Иван планира да напусне армията и да се върне към семейните си дела. Той казва, че след като се върне от войната, няма да крие военната си книжка. Знам, че в случай на нова заплаха, определено ще се върна при побратимите си, за да застана за защита на нашата земя във всяка част на границата на Украйна.
Ще ви срещнем и с Мария Желязкова, която е етническа българка от село Чушмелий. Селото първоначално се наричало „Чушма варовита“, а по-късно „Чушмелий“ заради извор в самия център, около който е възникнало. По времето на СССР било официално прекръстено на „Криничное“, но местните държат на името, което те сами му дали. Гордост на селото е и ансамбълът за български народни танци „Чушмелий“.
Мария посъветва нашия екип да се свържем и с Наташа Кумица, която е медицинска сестра и лекува войници, който се сражават срещу Русия. Съпругът на Наташа също е на фронта.
Остава ни да се молим за Украйна и нашите сънародници от Бесарабия, но всеки един трябва да осъзнае, че войната е антоним на мира. А цената на мира не трябва да бъде платена с кръв.