Според бившия управител на „Напоителни системи-Пловдив“ – Петко Димов бедствието в населените места по поречието на р. Стряма се дължи на некомпетентни и неадекватни реакции от компетентните институции.
- Реклама -
Според него е имало какво да се направи, за да не се стигне до бедствие в такива мащаби по поречието на водоема.
„Основният проблем на сектор „Води“ винаги е бил, че не работи като едно. По времето на моето управление най-големият проблем бяха еколозите и неправителствените организации, които не ни даваха да махаме дървета от реките. Дърветата нямат място в реките. В речните корита не трябва да има храстовидна и дървесна растителност, за да е перфектна проводимостта“.
„На дигата на Трилистник, според мен, трябваше да бъде струпана техника долу при завоя на реката, защото там винаги става проблем и има предпоставка реката да излезе над дигата и това да доведе до нейното прекъсване. Аз знам, че тя не беше започната да се укрепва предварително, както и че е била прерязана, за да се сложат съоръжения за напояване на земеделски площи, което вече не ѝ дава никакъв шанс. Нагоре по поречието край залятото Войнягово не са вдигнати клапите на водохващането „Иван Вазово“, което е довело до допълнително завиряване на реката и до наддаването на възможността на водата да се изтече надолу по коритото. Клапите са останали затворени, което е чудно за мен“, добави той.
„В дългосрочен план решенията са заложени в този проект на „Напоителни системи“ в плана за възстановяване и устойчивост, там е включено всички диги на река Сряма да бъдат възстановени и рехабилитирани, също да бъде изграден язовир „Падеш“, който да намали стихийността на река Стряма, ще спре това прииждане на реката в такива големи обеди, реката го прави всяка пролет и всяка есен, но в по-малки мащаби и това води до бързото разрушаване на дигите. Бяха предвидени 150 милиона лева, но този проект беше спрян“, изтъкна още Петко Димов.
Според бившия управител на „Напоителни системи-Пловдив“ – Петко Димов бедствието в населените места по поречието на р. Стряма се дължи на некомпетентни и неадекватни реакции от компетентните институции.
- Реклама -
Според него е имало какво да се направи, за да не се стигне до бедствие в такива мащаби по поречието на водоема.
„Основният проблем на сектор „Води“ винаги е бил, че не работи като едно. По времето на моето управление най-големият проблем бяха еколозите и неправителствените организации, които не ни даваха да махаме дървета от реките. Дърветата нямат място в реките. В речните корита не трябва да има храстовидна и дървесна растителност, за да е перфектна проводимостта“.
„На дигата на Трилистник, според мен, трябваше да бъде струпана техника долу при завоя на реката, защото там винаги става проблем и има предпоставка реката да излезе над дигата и това да доведе до нейното прекъсване. Аз знам, че тя не беше започната да се укрепва предварително, както и че е била прерязана, за да се сложат съоръжения за напояване на земеделски площи, което вече не ѝ дава никакъв шанс. Нагоре по поречието край залятото Войнягово не са вдигнати клапите на водохващането „Иван Вазово“, което е довело до допълнително завиряване на реката и до наддаването на възможността на водата да се изтече надолу по коритото. Клапите са останали затворени, което е чудно за мен“, добави той.
„В дългосрочен план решенията са заложени в този проект на „Напоителни системи“ в плана за възстановяване и устойчивост, там е включено всички диги на река Сряма да бъдат възстановени и рехабилитирани, също да бъде изграден язовир „Падеш“, който да намали стихийността на река Стряма, ще спре това прииждане на реката в такива големи обеди, реката го прави всяка пролет и всяка есен, но в по-малки мащаби и това води до бързото разрушаване на дигите. Бяха предвидени 150 милиона лева, но този проект беше спрян“, изтъкна още Петко Димов.
