„Аз в клетка повече не влизам. Достатъчно тежко ми беше (смее се). Не предполагах какво става с главата ти, когато си затворен в пространство два на два. Мозъкът тотално се променя. Излизайки от клетката, светът ми се видя много, много голям. Бях свикнал с тези малки крачки, които имах и това беше всичко.“
- Реклама -
Това заяви в ефира на БНТ ултрамаратонецът Красимир Георгиев, който прекара 2 седмици в клетка пред НДК, участвайки в социален експеримент.
„С екипа ми решихме да направим този експеримент, защото тази изолация е вредна. Тази социална изолация, която и в момента тече – идвайки насам в метрото, видях едва двама-трима души да са без слушалки – затворили сме се в кутийки и си живеем в тях“, посочи Георгиев.
„Добре че екипът ми не ме послуша – мислех да остана месец там, защото щях да изляза с наистина тежки психологически травми“, добави Красимир Георгиев..
„Идеята за клетката дойде преди няколко години, но това се превърна в нещо голямо, защото го виждаме навсякъде. Казват някои, че не съм бил изолиран, защото съм бил в центъра на София, но аз бях изолиран, защото не чувах нищо от случващото се навън, нямах книги, музика, никакви комуникации. Струваше си и се надявам – това е път, който трябва да започнем. Щом на мен така ми се отрази – с паник атаки и почти припадайки, излизайки от клетката – представете си това как би се отразило на един млад мозък. Не само младите – всеки пред компютъра, телефона, вкъщи е затворен. Ние не знаем как да комуникираме вече. Хората разбират защо го правя и че трябва да говорим за това“, допълни още ултрамаратонецът.
„Аз в клетка повече не влизам. Достатъчно тежко ми беше (смее се). Не предполагах какво става с главата ти, когато си затворен в пространство два на два. Мозъкът тотално се променя. Излизайки от клетката, светът ми се видя много, много голям. Бях свикнал с тези малки крачки, които имах и това беше всичко.“
- Реклама -
Това заяви в ефира на БНТ ултрамаратонецът Красимир Георгиев, който прекара 2 седмици в клетка пред НДК, участвайки в социален експеримент.
„С екипа ми решихме да направим този експеримент, защото тази изолация е вредна. Тази социална изолация, която и в момента тече – идвайки насам в метрото, видях едва двама-трима души да са без слушалки – затворили сме се в кутийки и си живеем в тях“, посочи Георгиев.
„Добре че екипът ми не ме послуша – мислех да остана месец там, защото щях да изляза с наистина тежки психологически травми“, добави Красимир Георгиев..
„Идеята за клетката дойде преди няколко години, но това се превърна в нещо голямо, защото го виждаме навсякъде. Казват някои, че не съм бил изолиран, защото съм бил в центъра на София, но аз бях изолиран, защото не чувах нищо от случващото се навън, нямах книги, музика, никакви комуникации. Струваше си и се надявам – това е път, който трябва да започнем. Щом на мен така ми се отрази – с паник атаки и почти припадайки, излизайки от клетката – представете си това как би се отразило на един млад мозък. Не само младите – всеки пред компютъра, телефона, вкъщи е затворен. Ние не знаем как да комуникираме вече. Хората разбират защо го правя и че трябва да говорим за това“, допълни още ултрамаратонецът.
