„Борба с наркотиците и наркоразпространението“, „Миграционният поток и ефективно противопоставяне на терора и организираната престъпност“ и „Войните и дипломацията“ – това бяха трите основни направления в рамките на кръглата маса, организирана от Международния институт за сигурност и сътрудничество (МИСС), председателстван от Румен Петков. Събитието събра експерти на световно ниво, които формулираха проблемите в посочените области, дадоха своята прогноза за възможните перспективи и решения.
В анализа си за наркосредата евродепутатът от Партията на европейските социалисти (ПЕС) Елена Йончева обвърза наркоразпространението с геополитическите процеси и миграционните потоци, конкретно от Афганистан. Йончева посочи, че 95% от производството на хероин е съкратено в Афганистан, след пристигането на талибаните там. В Мианмар, Лаос и Тайланд обаче производството на опиум се разширява. Проблемът, който възниква е, че след ограничаването на този тип „препитание“, бедността се увеличава много рязко, респ. и бежанският поток, тъй като маковите плантации са изместени от друг тип земеделски култури, като пшеница и шафран, далеч по-малко доходоносни. След пристигането на талибаните 600 000 души са напуснали Афганистан към Европа.
Румен Петков, в качеството си на председател на Международния институт за сигурност и сътрудничество, изтъкна засиленото производство на синтетични наркотици, като заместител на близо двойно орязания трансфер на органична дрога. Той отбеляза навлизането на синтетика на наркопазара в Европа, което е от още по-голяма вреда за здравето. Същевременно, темата е силно неглижирана в Европа, в т. ч., и у нас – произход на средства, дистрибуторска мрежа, превенция. В този смисъл Петков прогнозира драматично развитие на обществото в Европа – тежки и трудно предотвратими последствия. Той подчерта достъпното разпространение на наркотици, като статистика посочи, че в България 27% от младежите между 9 и 12 клас са ползвали наркотици, над 50% процента пък са вземали наркотици във възрастовия диапазон 15-30 години.
Румен Петков постави акцент и върху американския законопроект, който на практика прави Черно море арена на военни действия. Документът е внесен в Сената на САЩ на 15 март миналата година под наименованието „Закон за сигурността в Черно море от 2023 г.“. Независимо, че съдържанието на документа драматично се разминава с интересите на Европа, подчертано, с тези на България и е видима намеса в политиката на суверенни държави, темата и до днес не намира място в дневния ред на европейските институции. Петков настоя пред евродепутата Елена Йончева да постави темата пред колегите си, макар и в края на мандата на европарламента.
Драгутин Мате, министър на вътрешните работи на Словения 2004 – 2008 г., акцентира върху рязкото увеличение на миграцията в последната година – с 66% през морските и сухопътните граници, като само за балканския маршрут ръстът е 110%. Това е най-голямата мигрантска вълна от 2016 година насам, подпомагана и от организирани престъпни терористични организации, посочи той. Над 15 000 трафиканти са задържани в последната година, с фалшиви европейски паспорти и оръжие. Мигрантите пък, които не могат да си позволят да платят за трафик, заплащат за това, като пренасят през границите наркотици и оръжие. Основните потоци минават през Гърция и не толкова през България и Румъния, каза още Драгутин Мате.
Д-р Ели Кармон, старши изследовател в Международния институт за борба с тероризма в Херцлия, Израел, член на Общото събрание на МИСС, коментира сигурността в контекста на военния конфликт в Газа, като определи атаката на „Хамас“ като „най-големия погром над евреи, след Втората световна война“. Това е и причината израелското правителство да започне пълномащабна война, насочена към унищожаване на военната мощ на „Хамас“, обясни той и добави, че събитията в Ивицата Газа са част от серия военни огнища в региона и в света.
Аурел Джорджеску, работил като полицейско аташе на Румъния в България, във време на процесите по присъединяване на двете държави към ЕС, коментира унизителното половинчато присъединяване към Шенген, като изтъкна, че техническите условия за това са изпълнени още през 2011 година. Румъния в България вървят заедно в процесите на пълноправно присъединяване и така трябва да бъде, това е гаранция за успех в сътрудничеството, каза той. Драгутин Мате добави, че причините за това двете страни да не получават пълноправно членство за Шенгенското пространство са политически, а успехът изисква диалог с всяка държава поотделно за изясняване на аргументите за отказ.
