„Виктор Орбан управлява Унгария от 1998 до 2002 г. и отново от 2010 г. до днес. През това време той доминира унгарската политика и до голяма степен унгарския живот. Но в края на миналата седмица управлението му беше оспорено, тъй като десетки хиляди демонстранти се събраха в Будапеща, призовавайки за падането му. Демонстрациите продължиха и през уикенда. Откакто Орбан пое премиерския пост преди повече от десетилетие, унгарската опозиция е разпокъсана и като цяло неефективна. Затова толкова много хора да се обединят срещу управлението му след толкова време е зашеметяващо събитие, независимо дали води до отстраняването му“. Това коментира Джордж Фридман – геополитически прогнозист и стратег по международни въпроси и основател и председател на „Geopolitical Futures“.
„Като лидер на Унгария Орбан създаде идеология, която повлия на други страни. Той има две критични измерения. Първият е противопоставянето на миграцията в Унгария. Преди десетилетие милиони хора от Близкия изток потърсиха убежище в Европа, където много правителства им позволиха да влязат дори когато бяха изправени пред вътрешна съпротива. Позицията на Орбан противоречи на европейския либерализъм. Той твърди, че Унгария не е просто място, а култура и че вълните от имигранти застрашават тази култура и история. Позицията му спечели подкрепа в Централна Европа, където се формира антимигрантска коалиция в противовес на преобладаващото мнение в Брюксел. През годините възгледът на Орбан спечели много повече привърженици в цяла Европа.
Второ, Орбан беше враждебен към това, което някои сега наричат „събудена“ култура, особено отношението му към хомосексуализма. Неговите критики отчасти се основават на консервативното разбиране на християнството, но още повече на убеждението, че хомосексуалността ще поквари унгарското общество. Отново той заемаше позиция срещу европейския либерализъм и отново възгледът му беше приет в други страни с течение на времето. На последните избори в Холандия, например, партията на Герт Вилдерс, открит и енергичен съюзник на Орбан, свали либералната партия, чийто бивш лидер беше един от най-силните критици на Орбан.
Влиянието на идеологията на Орбан достигна и до Съединените щати. По време на мартенско посещение в САЩ Орбан имаше интензивна среща с Доналд Тръмп. Не е сигурно дали е променил някое от мненията на Тръмп, но те очевидно са постигнали общо разбиране и двамата мъже споменаха срещата в речите си.
Връщайки се от това пътуване, Орбан изглеждаше политически сигурен в Унгария. Въпреки това се спотайваше мощна антиорбанска сила, изградена върху убеждението, че режимът на Орбан е корумпиран и че различни членове се обогатяват за сметка на хората. В известен смисъл сега се води битка за морални ценности между будните и предполагаемите корумпирани – такава, която в крайна сметка може да се води в други страни. Но този път удари Орбан. Не е ясно какво ще постигне въстанието. Възмущението от предполагаемата корупция е широко разпространено, но такова е и усещането, че Орбан представлява дълбокото значение на Унгария.
Друго измерение на драмата с Орбан включва войната в Украйна. Преди руската инвазия, докато НАТО се опитваше да определи стратегията си, Орбан пътува до Москва, за да има разкошно покрита среща с руския президент Владимир Путин. На тази среща Орбан предположи, че исканията на Русия са разумни и каза, че санкциите срещу Кремъл няма да работят. По този начин той се раздели със съюзниците на Унгария в НАТО. Малко след началото на войната, Орбан отказа да изпрати унгарски сили или дори да позволи на НАТО да базира оръжия или да ги транспортира през унгарска територия – забележителна неуспех за кампаниите на НАТО и ЕС в подкрепа на Украйна, която граничи с Унгария. Що се отнася до Русия, позициите на Орбан изглежда са по-близки до Путин, отколкото до Европа.
Решенията на Орбан по отношение на Украйна изглеждаха като опит да последва унгарската общественост, която не искаше участие във войната като цяло, както не искаше имигранти. Орбан отдавна е ефективен политик. Това прави събитията от миналата седмица още по-объркващи. Орбан изглежда е изгубил усещането си и ако има политическа промяна в Будапеща, е възможно унгарската позиция за НАТО, Русия и други също да се промени.
Но Орбан все още не е приключил. И дори да е така, не е ясно дали опонентите му имат визия, която отива достатъчно далеч отвъд пренебрежението им към корупцията, за да донесе по-широка промяна в Унгария“, се казва още в анализа на Фридман.