Нотариалната камара настоява да се въведе наказателна отговорност за свидетелите, по чието лъжесвидетелстване се придобиват недвижими имоти по давност. Това се казва в становище на камарата, която сега тя е изпратила по законопроекта за изменение и допълнение на закона за кадастъра и имотния регистър. Самият проект бе внесен в Народното събрание през септември т.г.
- Реклама -
В становището се казва, че „с оглед премахване на обществените притеснения за последиците от изтекла придобивна давност в полза на някое претендиращо лице, следва да се предвиди въвеждане на наказателна отговорност на свидетелите по обстоятелствената проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели“. Нотариусът издава или не издава нотариалния акт, опирайки се изцяло на свидетелските показания, като за свидетелите към настоящия момент не е предвидена никаква наказателна отговорност в случай на лъжесвидетелстване, посочват от Камарата.
Оттам твърдят и, че нотариусът прави своите изводи за владението на недвижимия имот именно от разпита на тримата свидетели, явяващи се пред него. Нотариусите подчертават, че тези свидетели се посочват по указания на собственика, но актът на допускането им до разпит пред нотариус е на „кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице“.
Според Нотариалната камара следва да се допълнят разпоредбите на Наказателния кодекс със създаването на нов текст, чието систематично място е в глава девета „Документни престъпления“. Нотариусите посочват и вариант на текста, който да се запише в Наказателния кодекс. Проекторазпоредбата предвижда, че „който в качеството си на свидетел пред нотариус или помощник-нотариус устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина в образувано нотариално производство се наказва с до 5 г. затвор.
Според Нотариалната камара, всичко това е от изключителна важност, тъй като годишно в страната се вписват повече от 500 000 акта и нотариусите формират преценката си за наличието на вещни права и взимат решение за издаване или не на акт от представените от страните писмени доказателства, а в примера с обстоятелствената проверка и от свидетелските показания.
Нотариалната камара настоява да се въведе наказателна отговорност за свидетелите, по чието лъжесвидетелстване се придобиват недвижими имоти по давност. Това се казва в становище на камарата, която сега тя е изпратила по законопроекта за изменение и допълнение на закона за кадастъра и имотния регистър. Самият проект бе внесен в Народното събрание през септември т.г.
- Реклама -
В становището се казва, че „с оглед премахване на обществените притеснения за последиците от изтекла придобивна давност в полза на някое претендиращо лице, следва да се предвиди въвеждане на наказателна отговорност на свидетелите по обстоятелствената проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели“. Нотариусът издава или не издава нотариалния акт, опирайки се изцяло на свидетелските показания, като за свидетелите към настоящия момент не е предвидена никаква наказателна отговорност в случай на лъжесвидетелстване, посочват от Камарата.
Оттам твърдят и, че нотариусът прави своите изводи за владението на недвижимия имот именно от разпита на тримата свидетели, явяващи се пред него. Нотариусите подчертават, че тези свидетели се посочват по указания на собственика, но актът на допускането им до разпит пред нотариус е на „кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице“.
Според Нотариалната камара следва да се допълнят разпоредбите на Наказателния кодекс със създаването на нов текст, чието систематично място е в глава девета „Документни престъпления“. Нотариусите посочват и вариант на текста, който да се запише в Наказателния кодекс. Проекторазпоредбата предвижда, че „който в качеството си на свидетел пред нотариус или помощник-нотариус устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина в образувано нотариално производство се наказва с до 5 г. затвор.
Според Нотариалната камара, всичко това е от изключителна важност, тъй като годишно в страната се вписват повече от 500 000 акта и нотариусите формират преценката си за наличието на вещни права и взимат решение за издаване или не на акт от представените от страните писмени доказателства, а в примера с обстоятелствената проверка и от свидетелските показания.
