Режисьорите Стивън Содърбърг, Франсис Форд Копола и Рон Хауърд, музикантът Куестлав и други знаменитости от света на шоубизнеса отдават почит на „визионера“ Дейвид Линч, който почина на 78-годишна възраст, предаде Асошиейтед прес.
„Той е един от онези режисьори, които оказваха влияние, но бяха невъзможни за подражание. Хората се опитваха, но той имаше един вид алгоритъм, който работеше за него, и се опитваше да го пресъздаде на свой риск“
, каза за агенцията режисьорът Стивън Содърбърг, отдавайки почит на създателя на „Туин Пийкс“, „Мълхоланд Драйв“, „Диво сърце“ и „Синьо кадифе“.
„Съкрушен съм. Не мога да опиша с думи дълбоката загуба на великия Дейвид Линч, който беше мой приятел“
, написа Франсис Форд Копола в Инстаграм.
Актьорът Кайл Маклоклън, снимал се във филмите на Линч „Синьо кадифе“ и „Туин Пийкс“, също използва социалната мрежа, за да засвидетелства почитта си:
„Преди 42 години, по непонятен за мен начин, Дейвид Линч ме измъкна от неизвестността, за да се снимам в първия му и последен високобюджетен филм. Той явно виждаше нещо в мен, което дори аз не разпознавах. Дължа цялата си кариера и живота си на неговото виждане“.
„Светът няма да е същият без Дейвид. Неговото творческо наставничество наистина беше силно. Той ме постави на картата. Въведе ме в света, в който се опитвах да навляза в продължение на повече от десет години, проваляйки се постоянно на прослушвания. В крайна сметка се озовах пред един любопитен човек, излъчващ светлина, говорещ думи от друга епоха, който ме накара да се смея и да се чувствам спокойна. Как изобщо ме „видя“, след като бях толкова добре скрита и дори бях изгубила представа за себе си?“
, написа актрисата Наоми Уотс в Инстаграм.
„Наистина съм натъжен да чуя за кончината на Дейвид Линч. Работата с него беше като сън от някой от филмите му и ценя моментите, в които можех да разговарям с него и да чуя от първа ръка визията му за даден филм. Искрено насърчавам всеки, който обича филмите и телевизията, да гледа всичко, което Дейвид е създал. Той беше истински артист, през цялото време“
, гласи публикацията в Инстаграм на музиканта Били Корган, чиято група „Смашинг Пъмпкинс“ има принос към саундтрака на филма „Изгубената магистрала“.
Загубата на изключителния талант и визионер Дейвид Линч се усеща не само в света на киното, но и на музиката, в който той оказва неразривно влияние върху поколения творци.
Линч, чиято кончина на 78-годишна беше оповестена в четвъртък, композираше музика за много от филмите си, сътрудничеше си с други творци, режисираше музикални клипове, издаваше албуми и вдъхновяваше легиони артисти.
Линч композира по-голямата част от саундтрака на дебютния си филм „Гумена глава“, който предвещава както дългата му кариера в киното, така и трайния му интерес към използването на музика за създаване на сюрреалистична атмосфера в творбите му. Парчето In Heaven, например, пленява легиони фенове на инди рока.
Свидетелство за музикалната сила на Дейвид Линч е случаят с баладата Wicked Game от 1989 г. на Крис Айзък. Парчето става хит едва когато е включено във филма му „Диво сърце“ с Никълъс Кейдж и Лора Дърн.
Едва ли може да бъде посочено по-силно и по-идеално сътрудничество в областта на музиката и киното от това между композитора Анджело Бадаламенти и Дейвид Линч. За първи път те работят заедно над „Синьо кадифе“ (1986), което води до дългогодишно партньорство, и несъмнено до армии от нови фенове на Рой Орбисън, предвид участието му във филма.
Когато обаче феновете чуят имената на Бадаламенти и Линч, първото, което изниква в съзнанието, е музикалната тема на „Туин Пийкс“.
Моби семплира темата в сингъла си от 1991 г. Go. По-късно, през 2009 г., Линч режисира музикалния клип към песента му Shot in the Back of the Head.
Като режисьор на клипове Дейвид Линч си е сътрудничил с изпълнители от ранга на „Найн Инч Нейлс“ и „Рамщайн“.
През 2001 г. Линч издава дебютния си албум BlueBOB.
Десет години по-късно излиза албумът му Crazy Clown Time, в който се откроява електро-поп парчето Pinky’s Dream.
Миналата година излезе последният албум на Дейвид Линч, Cellophane Memories, записан съвместно с неговата „муза“ Кристабел и описан от критиката като „сюрреалистичен и труден за категоризиране в определен жанр“.