„На 19 март, рано сутринта, десетки въоръжени полицаи се появиха на вратата ми със заповед за задържане.
Сцената приличаше на арест на терорист, а не на демократично избрания кмет на Истанбул – най-големия град в Турция.“
Това заявих в интервю за New York Times – като основен политически опонент на президента Реджеп Тайип Ердоган.
Този показен арест, извършен броени дни преди вътрешнопартийните избори на моята партия – Народнорепубликанската партия (НРП), не беше изненада. Той дойде след месеци на нарастващ съдебен натиск, чиято кулминация бе внезапното и абсурдно отнемане на университетската ми диплома – 31 години след дипломирането ми.
Вижте какво още каза той:
Целта беше ясна – да ме дисквалифицират от участие в следващите президентски избори, тъй като конституцията изисква висше образование.
Президентът Ердоган, осъзнавайки, че не може да ме победи на балотаж, прибягна до други средства.
Арестуван бях по обвинения в корупция, подкупи, ръководене на престъпна група и подпомагане на ПКК – без каквито и да било убедителни доказателства.
Бях временно отстранен от длъжност, под претекст за финансови нарушения.
Това не е просто лична атака. Това е част от по-широк процес на разграждане на демокрацията в Турция.
През последното десетилетие режимът на Ердоган унищожи механизмите на демократичен контрол:
- медиите бяха заглушени,
- избраните кметове – заменени с бюрократи,
- парламентът – обезвластен,
- съдебната система – овладяна,
- изборите – манипулирани.
Протестиращи и журналисти биват арестувани. Свободите се отнемат за миг. Страхът се превръща в държавна политика.
Турция се превръща в република на страха.
Моето задържане беляза нова фаза в този процес – плъзгане към открит авторитаризъм и произвол.
Операцията срещу мен се основаваше на обвинителен акт, съставен предимно от показания на „тайни свидетели“. В рамките ѝ бяха задържани близо 100 души – включително висши служители, бизнесмени и мои съратници. Проправителствени медии водеха кампании на клевета и дезинформация.
Но хората не останаха безучастни.
От Истанбул до Ризе, въпреки забраните и блокадите, стотици хиляди излязоха по улиците.
Гражданите, въпреки страха, застанаха зад мен и зад демокрацията.
Пред общинската ни сграда в Истанбул, хората бдяха – въпреки арестите и репресиите.
На 23 март, въпреки всичко, НРП успешно проведе своите вътрешни избори.
15 милиона души, включително 1.7 милиона членове на партията, гласуваха за мен като кандидат за президент.
От 2019 г. насам съм изправен пред почти 100 разследвания. Всички те – опити да ме изтощят, дискредитират, отстранят от длъжност, да ме елиминират като заплаха.
Но хората помнят. И хората избират.
Три пъти се изправих срещу кандидати на Ердоган – и три пъти победих.
Сега, когато не може да ме победи с бюлетина, се опитва с белезници.
Защо протестите бяха толкова масови?
Защото Турция стигна до точката на пречупване.
Защото хората вече не търпят несправедливостта, икономическата несигурност и политическото насилие.
Защото вярват в един различен път – път на приобщаване, справедливост и надежда.
Светът също видя това. Гражданското общество реагира. Социалдемократически лидери – от Амстердам до Загреб – изразиха солидарност.
Но правителствата по света мълчаха.
Вашингтон „изрази загриженост“. Европа – почти нищо.
Геополитическите интереси не трябва да бъдат оправдание за мълчание пред потъпкването на човешките права.
Ако днес загърбим ценностите, утре ще загубим и реда, основан на тях.
Оцеляването на демокрацията в Турция е важно не само за турците, но и за света.
Срещу авторитаризма не се бориш с мълчание. Бориш се с глас. С действие. Със смелост.
Вярвам в хората на Турция. Вярвам, че демокрацията може да бъде спасена. Но само ако застанем – ясно, решително и заедно – срещу страха.