Понякога нямаме нужда от думи или подкрепа – само от присъствие. В оживения Шанхай има една услуга, която изглежда едновременно странна и дълбоко човешка: срещу 30 долара можете да „наемете самота“. По-точно – актьор, който ще седне срещу вас в някое заведение и просто ще мълчи, създавайки илюзията за компания. Никакво говорене, никакви оценки. Само поглед и чаша чай. Това е комерсиална услуга, която е изключително търсена и популярна.
Защо хората са готови да плащат за едно мълчаливо присъствие? И какво говори това за нас от гледна точка на социалната ни природа? Услугата с красноречивото име „Компания без думи“ работи по следния простичък сценарий: отивате в някое заведение и след няколко минути до вас сяда непознат. Той няма да започне разговор или да се опита да ви развесели. Той просто ще бъде до вас.
Всъщност това не е наемане на събеседник, не е наем на общуване, а именно това – особена форма на самотата – вие сте сами със себе си, но не в нищото. До вас е човек, който не иска и не очаква каквото и да било от вас.
„Той не поглежда към телефона, не започва разговор, не чака отговор. Той просто присъства.“ И това присъствие само по себе си създава усещане за спокойствие и сигурност.
Това мълчаливо присъствие е по-скоро психологическа възглавница: ти си самотен, но не си сам. Смисълът на подобна компания е в самия факт на присъствието на друг човек. Ние сме биологично настроени да разчитаме различни сигнали: погледа, позата, дишането.
Дори пасивното взаимодействие намалява нивата на стрес. Това е така нареченият социален буферен ефект – когато присъствието на друг човек намалява негативната реакция на организма на стреса. Изводът е, че това мълчаливо присъствие наистина е една психологическа възглавница: вие предпочитате малко самота, но всъщност не сте съвсем сами. Интересно е, че подобни практики вече са се прилагали в Япония: там можете да си наемете „приятел за деня“ или „баща за уикенда“. Но Шанхай е отишъл по-далеч – предлага чисто, необременено присъствие. Почти като „жив антидепресант“.
Съвременният градски жител е по-самотен от всякога. Парадоксът е, че сме заобиколени от хора, но се чувстваме изолирани. Особено в мегаполисите, където животът кипи 24 часа в денонощието, но искрените разговори стават все по-малко. Психолозите обясняват популярността на подобни услуги с феномена на емоционалната умора: на хората им е трудно да създават нови връзки, а още по-трудно е да ги поддържат. Наемането на мълчалив или не мълчалив спътник, а може би и на цяла компания, е начин да превключите и да забравите за известно време проблемите си.
Неврологията потвърждава: присъствието на един тих и спокоен човек намалява физиологичния стрес у другия. Може би именно това прави „наемите за уединение“ не просто една странна прищявка или нова мода, а истинска терапия.
От една страна, този вид услуги помагат на хората да се справят с вътрешните си тревоги. От друга страна, това е симптом на общество, в което обикновеното човешко общуване се е превърнало в платен лукс.