Физик е открил следа, че живеем в компютърна симулация

Физик твърди, че е открил следа, че живеем в компютърна симулация, съобщава уебсайтът „Fururism“.

В нова статия, публикувана в списанието AIP Advances, физикът Мелвин Вопсън от Университета в Портсмут предлага ново тълкуване на гравитацията, като твърди, че тя може да е резултат от опитите на вселената да се направи по-малко претрупана, като по този начин се държи подобно на компютърен алгоритъм.

„Това е още един пример за компресиране на данни и изчислителна оптимизация в нашата вселена, което подкрепя възможността за симулирана или изчислителна вселена“, пише той.

Статията на Вопсън е част от по-голямо движение на учени, които се опитват да обяснят силите на природата, като твърдят, че те са резултат от всеобхватна симулация. В началото на 2000-те години философът Ник Бостром предложи, че нашата реалност е компютърна симулация, измислена от високоразвита цивилизация, повтаряйки сюжета на хитовия филм от 1999 г. „Матрицата“.

Но доказването на тази теория е трудна задача, особено като се има предвид, че ако наистина сме затворени в симулация, нейните създатели вероятно са взели мерки, за да не можем да надникнем зад завесата.

Вопсон се основава на своя „втори закон на информационната динамика“, според който „ентропията на всяка система остава постоянна или се увеличава с времето“, за да докаже, че гравитацията привлича материята и обектите в пространството, за да поддържа ентропията на минимум, подобно на компютър, който подрежда и компресира данни.

„Откритията ми в това проучване се вписват в идеята, че вселената може да функционира като гигантски компютър или че нашата реалност е симулирана конструкция. „Точно както компютрите се опитват да спестят място и да работят по-ефективно, вселената може би прави същото.“, заявява Вопсън.

„Това е нов начин да мислим за гравитацията“, добавя той, “не само като сила, която привлича, а като нещо, което се случва, когато вселената се опитва да остане организирана.“

В статията си Вопсън твърди, че информацията, съхранявана в елементарни клетки, дефинирани като най-малкият възможен обем в пространството в квантовата механика, определя координатите на материята в симулацията, нещо като пикселизация от единици и нули.

„Процесът е идентичен с начина, по който биха били проектирани цифрова компютърна игра, приложение за виртуална реалност или друга усъвършенствана симулация“, продължава той в изявлението си.

Всяка клетка може да побере повече от една частица, подобно на изчислителна система, която минимизира информационното съдържание.

„Просто казано, много по-ефективно от компютърна гледна точка е да се проследява и изчислява местоположението и импулсът на един обект в пространството, отколкото на много обекти“, твърди Вопсън. “Следователно изглежда, че гравитационното привличане е просто още един оптимизиращ механизъм в изчислителен процес, чиято роля е да компресира информацията.“

Вопсън отдавна е привърженик на теорията за симулацията, като през 2022 г. твърди, че геномите на вируса COVID-19 показват намаляваща ентропия с течение на времето, което подкрепя доказателствата за втория му закон за динамиката на информацията.

В друга статия, която предизвика учудване, той постави тезата, че информацията може да бъде „пета форма на материята“, като отново твърди, че живеем в симулация.

Остава да се види дали неговите изследвания някога ще получат широка признание и одобрение извън периферията на научната общност.