Днес се навършват 100 години от смъртта на Христо Ясенов (1889–1925) – изтъкнат български поет символист, художник и общественик, съобщават от отдел „Справочна“ на Българската телеграфна агенция (БТА). Истинското му име е Христо Павлов Туджаров, а псевдонимът „Ясенов“ му е даден от писателя Антон Страшимиров.
Ранен живот и образование
Роден в Етрополе в семейството на търговец, Ясенов губи майка си едва на две години. Учи в няколко града, а по-късно заминава за София с помощта на свои приятели. Приет е в Рисувалното училище, където влиза в кръга на българските символисти, сред които Георги Райчев, Теодор Траянов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев.
Литературен път
Първите си стихове публикува под различни псевдоними. В списание „Наш живот“, редактирано от Страшимиров, дебютира със стихотворенията от цикъла „Пан“, които привличат вниманието на тогавашната литературна общност. През 1921 г. издава и единствената си стихосбирка – „Рицарски замък“, оформена от Сирак Скитник и включена в библиотеката на Гео Милев – „Книги за малцина“.
Военна служба и обществена дейност
Христо Ясенов участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, където командва взвод в 42-и полк. След войните учителства, пише активно и се присъединява към Комунистическата партия. Става редактор в издания като „Пламък“, „Везни“, „Смях“.
Арест и изчезване
През март 1924 г. е интерниран заради политическата си дейност, но освободен след обществен натиск. След атентата в църквата „Св. Неделя“ през април 1925 г. е отново арестуван. На 10 май 1925 г., след преместването му в Дирекцията на полицията, той изчезва безследно. Смята се, че е екзекутиран без съд и присъда, заедно с Гео Милев, Сергей Румянцев и други интелектуалци.
Наследство
През 1945 г. гимназията в Етрополе е наречена на негово име. Христо Ясенов остава в историята на българската литература като поет на символизма, борец за идеали и жертва на политическо насилие.