Конфликтът Израел-Иран: Най-лошите сценарии за развитие на събитията

В момента военните действия между Израел и Иран са ограничени до двете страни, а от Организацията на обединените нации и други страни се чуват многобройни призиви за сдържаност. Но какво ще стане, ако те останат без внимание и конфликтът се изостри и разшири?

Би Би Си представя няколко възможни най-лоши сценария за развитие на събитията, цитирани от БГНЕС.

Включване на САЩ в конфликта

Въпреки всички опровержения от страна на САЩ, Иран явно счита, че американските военни са одобрили или поне мълчаливо са подкрепили атаките на Израел.

Иран може да нанесе удари по американски обекти в Близкия изток – като лагерите на специалните сили в Ирак, военните бази в Персийския залив и дипломатическите мисии в региона. Въпреки че подкрепящите Иран сили – ХАМАС и „Хизбула“ – са сериозно отслабени, неговите съюзнически въоръжени формирования в Ирак остават в строя и продължават да представляват заплаха.

САЩ се опасяваха, че такива атаки са възможни, и изтеглиха част от персонала си от региона. В своите публични изявления Вашингтон строго предупреди Техеран за последствията от всяка атака срещу американски обекти.

Какво би могло да се случи, ако американски гражданин бъде убит, да речем, в Тел Авив или някъде другаде?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп може би ще трябва да се намеси. Израелският премиер Бинямин Нетаняху отдавна е обвиняван, че иска да въвлече САЩ в борба с Иран.

Военни анализатори отбелязват, че само САЩ разполагат с бомбардировачи и специални проникващи боеприпаси, способни да разрушат най-дълбоките ядрени обекти на Иран – особено завода за обогатяване на уран във Фордо.

Тръмп обеща на избирателите си, че няма да започва поредната „вечна война“ в Близкия изток. Но в същото време много републиканци подкрепят израелското правителство, което счита, че сега е подходящ момент за смяна на режима в Техеран.

Но ако САЩ станат активен участник във военните действия, това ще означава рязка ескалация на конфликта с дългосрочни и, вероятно, разрушителни последствия.

Присъединяване към конфликта на страните от Персийския залив

Ако Иран не успее да нанесе щети на добре защитените военни и други обекти в Израел, той винаги може да пренасочи ракетите към по-уязвими цели в Персийския залив – особено към онези страни, които според Техеран години наред са помагали на неговите врагове.

В региона има много енергийни и инфраструктурни обекти. През 2019 г. Иран беше обвинен в удари по нефтени обекти в Саудитска Арабия, а през 2022 г. неговите съюзници хутите нанесоха удари по цели в Обединените арабски емирства (ОАЕ).

Оттогава отношенията на Иран с редица страни от региона до известна степен се подобриха.

Въпреки това много от тези страни разполагат на своя територия американски военновъздушни бази. Някои от тях – негласно – участваха в отбраната на Израел от ракетната атака на Иран миналата година.

Ако някоя страна в Персийския залив бъде атакувана от Иран, тя може да поиска САЩ да изпратят своята авиация за нейната защита.

Израел няма да успее да унищожи ядрения потенциал на Иран

Ами ако израелската атака се окаже неуспешна? Ами ако иранските ядрени обекти са разположени твърде дълбоко и са твърде добре защитени? Ами ако 400 кг уран, обогатен до 60% — гориво, което при достигане на ниво за оръжия (90%) ще бъде достатъчно за създаването на до десет ядрени бойни глави — останат непокътнати?

Смята се, че този уран може да бъде скрит дълбоко в секретни мини. В резултат на израелските атаки бяха убити няколко ядрени физици, но никакви бомби не са в състояние да унищожат натрупаните от Иран знания и опит.

Ами ако израелските атаки убедят иранското ръководство, че единственият начин да се предотвратят нови удари е да се сдобият с ядрено оръжие възможно най-бързо?

Ами ако новите военни лидери се окажат по-упорити и по-малко сдържани от загиналите си предшественици?

В такъв случай Израел може най-малко да предприеме нови атаки, въвличайки целия регион в безкраен цикъл от удари. Израелците имат израз за такава стратегия – „косене на тревата“.

Глобален икономически шок

Цените на петрола вече растат стремително.

А какво ще стане, ако Иран се опита да затвори Ормузкия проток, ограничавайки още повече доставките на петрол?

Ами ако от другата страна на Арабския полуостров йеменските хути – които остават последните съюзници на Иран, отличаващи се с непредсказуемост и склонност към риск – удвоят усилията си за нападения над кораби в Червено море?

Много страни по целия свят вече страдат от кризата на цените на живота. Повишението на цените на петрола ще засили инфлацията в глобалната икономическа система, която и без това се пропуква под тежестта на тарифната война на Тръмп.

И да не забравяме, че единственият човек, на когото е изгодно покачването на цените на петрола, е руският президент Владимир Путин, който ще види как в хазната на Кремъл внезапно ще се влеят милиарди долари за продължаване на войната му срещу Украйна.

Иранският режим ще падне, създавайки вакуум

Какво ще стане, ако Израел успее да постигне дългосрочната си цел – да провокира падането на режима на ислямската революция в Иран?

Нетаняху твърди, че основната му цел е да унищожи ядрения потенциал на Иран. Но вчерашното му изявление ясно показа, че по-широката му цел е смяна на режима.

Той се обърна към „гордия народ на Иран” и заяви, че израелската атака „му проправя пътя към свободата” от „злия и деспотичен режим”.

Свалянето на иранското правителство може да изглежда привлекателна перспектива за някои в региона – особено за част от израелците. Но какъв вакуум може да създаде това? Какви непредвидени последствия може да има? Как ще изглежда гражданският конфликт в Иран?

Мнозина помнят какво се случи с Ирак и Либия, когато там бяха свалени силни централизирани правителства.

По този начин много зависи от това как ще се развие тази война в следващите дни. Как – и колко твърдо – ще отговори Иран? И ще могат ли САЩ по някакъв начин да сдържат Израел?