Във връзка с тежък трудов инцидент, станал през 2016 г. в мини „Бобов дол“, при който загина 51-годишен работник, притиснат от машина, започна съдебна драма за родителите му. Те са наследници на починалия и са завели иск за обезщетение.
- Реклама -
В предаването „ЕвроДикоФ“ адвокат Веска Волева разказа подробности за случая и начина, по който фирмата избягва плащането:
По съдебен ред това, което сме искали, е получено.
Тя описа сложната схема така:
Има един човек в България, който е обхванал като пипала всички сегменти на държавата и е направил такава организация, че никога никой нищо да не получи от него.
По думите ѝ семейството е спечелило делото за обезщетение срещу „Въгледобив Бобов Дол“, като по изпълнителното дело трябва да се събере сумата, която възлиза на над половин милион лева, присъдени във връзка с трудовата злополука.
Въпросната фирма обаче изпада в несъстоятелност и според Търговския закон… чисто юридически нещата са докарани дотам, че парите не можем да ги вземем, въпреки че имаме съдебно решение, обясни Волева.
Хем е обявена в несъстоятелност, хем продължава да работи и е собственост на друга фирма, която не е в несъстоятелност. Другата фирма е собственост на трета фирма, която е в Англия, която не е в несъстоятелност. Собствениците са близки или роднини на въпросното лице Ковачки и поради тази причина тази фирма е изпразнена от съдържание, за да изпадне в несъстоятелност и да не може да плаща нищо. И съответно има назначен синдик, който уж разпродава.“
Тя подчерта, че „под прекия контрол на Ковачки функционира мащабна мрежа от производители на ток, въглищни мини, търговци на газ, въглеродни емисии, биомаса, пенсионни и застрахователни фирми“, което според нея е част от схемата за прикриване на отговорност.
Във връзка с тежък трудов инцидент, станал през 2016 г. в мини „Бобов дол“, при който загина 51-годишен работник, притиснат от машина, започна съдебна драма за родителите му. Те са наследници на починалия и са завели иск за обезщетение.
- Реклама -
В предаването „ЕвроДикоФ“ адвокат Веска Волева разказа подробности за случая и начина, по който фирмата избягва плащането:
По съдебен ред това, което сме искали, е получено.
Тя описа сложната схема така:
Има един човек в България, който е обхванал като пипала всички сегменти на държавата и е направил такава организация, че никога никой нищо да не получи от него.
По думите ѝ семейството е спечелило делото за обезщетение срещу „Въгледобив Бобов Дол“, като по изпълнителното дело трябва да се събере сумата, която възлиза на над половин милион лева, присъдени във връзка с трудовата злополука.
Въпросната фирма обаче изпада в несъстоятелност и според Търговския закон… чисто юридически нещата са докарани дотам, че парите не можем да ги вземем, въпреки че имаме съдебно решение, обясни Волева.
Хем е обявена в несъстоятелност, хем продължава да работи и е собственост на друга фирма, която не е в несъстоятелност. Другата фирма е собственост на трета фирма, която е в Англия, която не е в несъстоятелност. Собствениците са близки или роднини на въпросното лице Ковачки и поради тази причина тази фирма е изпразнена от съдържание, за да изпадне в несъстоятелност и да не може да плаща нищо. И съответно има назначен синдик, който уж разпродава.“
Тя подчерта, че „под прекия контрол на Ковачки функционира мащабна мрежа от производители на ток, въглищни мини, търговци на газ, въглеродни емисии, биомаса, пенсионни и застрахователни фирми“, което според нея е част от схемата за прикриване на отговорност.
"За тези, които ни говореха, че няма контрабанда, да им кажа и аз да замълчат - неправителствени организации, разни институти." Това каза в предаването...
Депутатката от ПП–ДБ Елисавета Белобрадова публикува наистина остър пост във Facebook, в който пише: „Смаяна съм от безграничната жалкария на Пеевски“.
От Франция Белобрадова коментира...
¥¥¥Чети зомбиран българино¥¥¥ Защо целият ЕС 🇪🇺– заедно със САЩ 🇺🇸 и Великобритания – настоява България 🇧🇬 да влезе в еврозоната?
От Теодор Елиад
I. Очевидното: геополитически и икономически лостове
На повърхността отговорът изглежда лесен: с включването на България в еврозоната, Брюксел получава пълен контрол над паричната ѝ политика, елиминирайки последния остатък от суверенитет. Финансовата система става още по-зависима от Франкфурт, а през него – от механизмите на ЕЦБ и политическите импулси от Берлин, Париж и Вашингтон.
Въпросът обаче е защо този натиск идва не само от държави в еврозоната, но и от страни като САЩ, Великобритания, Полша, Унгария, Чехия – самите те извън еврозоната, но активно гласуващи „за“ влизането на България. Защо?
Отговорът не може да бъде само икономически. Той е цивилизационен.
–
II. Дълбокото: България като последен мост към първохристиянството
Натискът върху България има и друго измерение – културно-духовно, което често остава невидимо за икономическия или политическия анализ.
България е част от православната цивилизация, но не само като институция, а като жива носителка на архетипа на първохристиянската общност – онзи свят на апостолите, на малките кръгове от вярващи, на Евангелието като жива сила, не като институционализирана власт.
Този спомен все още диша в българския фолклор, в езика, в литургичната памет, в погледа на стари жени, които знаят молитви, без да са ги учили. Това не е нито Русия, нито Сърбия – България носи най-древния пласт на християнството, онзи, който помни Ефес, Антиохия и Александрийската школа.
За католическия елит (вкл. Ватикана), този спомен е неудобен. Той разобличава лъжата за „универсалната църква“, поставя под въпрос правото ѝ да е морален арбитър на Европа, и не се поддава на модерна либерална теология.
Затова България не бива да остане остров на разпознаване. Тя трябва да бъде включена, стандартизирана, „погълната“, за да престане да бъде алтернатива.
–
III. Скръбното: влизането в еврозоната като ритуално прекъсване на паметта
Златният лев е не просто валута. Той е символ на народна суверенност, на онзи рядък исторически момент, в който България е била не просто държава, а цивилизационен център със своя мисия.
Да го замениш с евро – без да си част от ядрото на вземане на решения – не е финансова реформа. Това е ритуално откъсване от паметта, същото, което се случва с местни празници, с народната медицина, с българската азбука, с християнството в неговата жива, нестилизирана форма.
Именно затова България трябва да бъде включена в еврозоната на всяка цена – не заради макроикономически интерес, а заради цивилизационно заличаване.
Това е проект не само на Брюксел и Вашингтон, а и на една по-древна, по-мълчалива и по-мощна структура: Католическата църква. За нея България никога не е била „част от Европа“. За нея България е остатък от света на апостол Йоан – и този остатък трябва да бъде превърнат в туристически обект, в етнографска украса, но не и в духовна ос.
–
Заключение: България не е бедна – тя е свободна в дълбокия смисъл
И именно тази неконтролируема вътрешна свобода – през език, вяра и историческа интуиция – е това, което плаши транснационалния елит.
Защото докато България съществува като носител на друг духовен геном, целият техен разказ е застрашен. И битката за еврозоната не е битка за пари, а за **душата на една цивилизация.
Вече е свирено и шайката продаде суверенитета ни.
Ма глупости на търкалета само приказвате! А тази леля да си пие медикаментити.
¥¥¥Чети зомбиран българино¥¥¥ Защо целият ЕС 🇪🇺– заедно със САЩ 🇺🇸 и Великобритания – настоява България 🇧🇬 да влезе в еврозоната?
От Теодор Елиад
I. Очевидното: геополитически и икономически лостове
На повърхността отговорът изглежда лесен: с включването на България в еврозоната, Брюксел получава пълен контрол над паричната ѝ политика, елиминирайки последния остатък от суверенитет. Финансовата система става още по-зависима от Франкфурт, а през него – от механизмите на ЕЦБ и политическите импулси от Берлин, Париж и Вашингтон.
Въпросът обаче е защо този натиск идва не само от държави в еврозоната, но и от страни като САЩ, Великобритания, Полша, Унгария, Чехия – самите те извън еврозоната, но активно гласуващи „за“ влизането на България. Защо?
Отговорът не може да бъде само икономически. Той е цивилизационен.
–
II. Дълбокото: България като последен мост към първохристиянството
Натискът върху България има и друго измерение – културно-духовно, което често остава невидимо за икономическия или политическия анализ.
България е част от православната цивилизация, но не само като институция, а като жива носителка на архетипа на първохристиянската общност – онзи свят на апостолите, на малките кръгове от вярващи, на Евангелието като жива сила, не като институционализирана власт.
Този спомен все още диша в българския фолклор, в езика, в литургичната памет, в погледа на стари жени, които знаят молитви, без да са ги учили. Това не е нито Русия, нито Сърбия – България носи най-древния пласт на християнството, онзи, който помни Ефес, Антиохия и Александрийската школа.
За католическия елит (вкл. Ватикана), този спомен е неудобен. Той разобличава лъжата за „универсалната църква“, поставя под въпрос правото ѝ да е морален арбитър на Европа, и не се поддава на модерна либерална теология.
Затова България не бива да остане остров на разпознаване. Тя трябва да бъде включена, стандартизирана, „погълната“, за да престане да бъде алтернатива.
–
III. Скръбното: влизането в еврозоната като ритуално прекъсване на паметта
Златният лев е не просто валута. Той е символ на народна суверенност, на онзи рядък исторически момент, в който България е била не просто държава, а цивилизационен център със своя мисия.
Да го замениш с евро – без да си част от ядрото на вземане на решения – не е финансова реформа. Това е ритуално откъсване от паметта, същото, което се случва с местни празници, с народната медицина, с българската азбука, с християнството в неговата жива, нестилизирана форма.
Именно затова България трябва да бъде включена в еврозоната на всяка цена – не заради макроикономически интерес, а заради цивилизационно заличаване.
Това е проект не само на Брюксел и Вашингтон, а и на една по-древна, по-мълчалива и по-мощна структура: Католическата църква. За нея България никога не е била „част от Европа“. За нея България е остатък от света на апостол Йоан – и този остатък трябва да бъде превърнат в туристически обект, в етнографска украса, но не и в духовна ос.
–
Заключение: България не е бедна – тя е свободна в дълбокия смисъл
И именно тази неконтролируема вътрешна свобода – през език, вяра и историческа интуиция – е това, което плаши транснационалния елит.
Защото докато България съществува като носител на друг духовен геном, целият техен разказ е застрашен. И битката за еврозоната не е битка за пари, а за **душата на една цивилизация.
РУМЕН ГЕЧЕВ!
Веска Волева като ви каже добро утро, погледнете слънцето за всеки случай.