Провокативният артист и музикант Иво Димчев гостува в новия епизод на подкаста „Храмът на историите“ с Мариян Станков – Мон Дьо. Разговорът разкрива не само артистичния свят на Димчев, но и личната му истина – без маски и преструвки.
„Моите песни не искат да бъдат хитове, те са изречения в един поетичен, вулгарен разговор с публиката. Моите теми стоят в сянката, защото не се разказват публично“, споделя той.
Димчев твърди, че създава музика за онези теми, които мнозина избягват – с идеята да накара хората да се чувстват удобно в неудобното и да се забавляват дори на ръба на противоречивото.
Темата на епизода обаче надхвърля изкуството. В него Димчев коментира и решението си да изнесе концерти в Москва – в контекста на войната в Украйна. Изпълнителят подчертава, че не подкрепя руската инвазия, а аудиторията му в Русия се състои основно от гей мъже, а не от симпатизанти на режима.
„Аз нямам позиция, против войната съм. Когато започна войната, получих съобщение от украински войник, че неговият батальон има за химн моя песен“, разказва той.
Част от публиката му обаче не одобрява решението му да се изявява на руска сцена, обвинявайки го, че по този начин легитимира власт, която нарушава човешките права.
„Официално властта в Русия е враждебна към гей хората, неофициално – не е. ЛГБТ хората имат огромна власт в държавата на Путин“, твърди Димчев.
По думите му, той е пял за украински граждани в началото на войната, „връщайки усмивките на лицата им“.
Извън политиката, Димчев не крие позицията си спрямо хомофобията, която нарича „истинската лудост“ и „явен признак на детското“.
„Аз не мисля, че това са зрели хора. Им пожелавам да пораснат, преди да имат мнение за любовта“, заявява той.
Нито критиките, нито нападките в социалните мрежи го притесняват.
„Толкова съм бил тормозен като дете – че съм експресивен, че съм гей, че съм лигав, че съм екстравагантен още от 6-7-годишен… Но оцелях“, разказва Димчев.
Той вярва, че именно този натиск го е направил по-силен и уверен в себе си.