Нощните високи температури са по-опасни за инфаркт от дневните. Това показват данни от мащабно проучване на екип на Клиниката по кардиология в „Пирогов“. През последното десетилетие специалистите от болницата провеждат научно изследване за връзката между денонощните температурни колебания и сърдечните заболявания. В рамките на проучването са анализирани над 7400 случая на остър коронарен синдром.
Това мащабно изследване за първи път документира и посочва скритите опасности на екстремните температури за сърцето. Според резултатите, минималните нощни температури над 18°C увеличават риска от инфаркт 3.7 пъти, което е значително повече от ефекта на дневните жеги. Липсата на нощно охлаждане се оказва критичен фактор за сърдечно-съдовото здраве.
Още по-тревожно е откритие, че опасността продължава до 7 дни след екстремните температури, като рискът нараства прогресивно и достига своя пик на 7-ми ден при студ (+33%) и на 3-ти ден при жега (+88%).
Изследването разкрива и неочаквани възрастови особености: докато възрастните над 75 години са най-уязвими при екстремен студ, при горещините изненадващо младите под 55 години показват най-висок риск (+37%).
Тези сериозни открития налагат спешна промяна в системите за ранно предупреждение и здравните протоколи, посочва д-р Иван Мартинов, началник на Отделението по инвазивна кардиология в „Пирогов“. Той препоръчва фокусът да се измести от дневните температурни пикове към нощните минимуми и продължителното наблюдение на рисковите групи в седмицата след екстремните метеорологични условия.
Екипът на „Пирогов“ разглежда още феномена „Градски топлинен остров“ (Urban Heat Island – UHI), който обяснява защо градовете, включително София, се затоплят по-бързо и по-осезаемо от околните селски райони. Това има директни последици за здравето, енергетиката и климата.
Градският топлинен остров е явление, при което температурите в градовете са значително по-високи от тези в заобикалящите ги райони. Разликата може да бъде от 2 до 7°C, особено през нощта. Основни причини са, че асфалтът и бетонът абсорбират и задържат слънчева енергия през деня, след което я отдават бавно през нощта, което пречи на естественото нощно охлаждане.
Малкото растителност и зелени площи също са причина за по-големите рискове в градовете – дърветата и тревата охлаждат чрез изпаряване. Липсата им води до слабо охлаждане.
Градовете отделят допълнителна антропогенна топлина – от коли, климатици, промишленост. Гъстото застрояване и тесните улици пречат на движението на въздуха и задържат топлината като „капан“.
През последните 5 години броят на тропичните нощи (Tmin > 20°C) рязко нараства, особено в централните градски части, сочи анализът. Това важи особено за София.
Нощните температури остават високи, което увеличава топлинния стрес при хората. Минималните летни температури в града се повишават с около 2°C за 10 години, по-бързо от средните.
Липсата на охлаждане през нощта е тежко натоварване за сърдечно-съдовата система, особено при възрастни и хронично болни. Увеличава се рискът от инфаркти, инсулти, обезводняване, топлинен удар (heatstroke), сънни нарушения и хронична умора.
София се оказва особено уязвима, защото има интензивно застрояване, малко озеленяване в центъра, трафикът и климатизацията засилват ефекта, лятото се удължава, а отдихът в нощните часове става труден без климатик.
В периода 18-24 юли сигналите с искане за спешна помощ в столицата заради високите температури са 92, съобщиха за БТА от Центъра за спешна медицинска помощ – София.
Преди дни от Министерството на околната среда и водите призоваха всички организации и търговски обекти, които могат, да осигурят раздаване на вода и да обезпечат повече престой на сянка и по-малко физическа работа в рисковите часове. От Министерството на здравеопазването напомниха, че през летните месеци зачестяват случаите на хранителни интоксикации. Най-честите симптоми на хранителна интоксикация са стомашни болки, повръщане и диария. Оплакванията могат да се появят много бързо след консумация на храната, но понякога неразположението може да се появи след дни.