Президентът на Франция Еманюел Макрон призна в писмо, публикувано във вторник, че страната му е водила „война“ в Камерун, белязана от „репресивно насилие“ по време и след процеса на деколонизация в края на 50-те години на XX век.
„Историците в комисията ясно заявиха, че в Камерун е имало война, по време на която колониалните власти и френската армия са извършвали репресивно насилие от няколко вида… което е продължило и след 1960 г. Днес е мой дълг да призная ролята и отговорността на Франция в тези събития“, пише Макрон в писмото до президента на Камерун Пол Бия, публикувано от Елисейския дворец.
- Реклама -
Исторически контекст
Признанието идва след официален доклад, публикуван през януари, който разкри:
масово насилствено разселване на камерунци;
изпращане на стотици хиляди хора в лагери за интерниране;
подкрепа за брутални въоръжени сили, потушаващи стремежа към независимост.
Според историците, между 1956 и 1961 г. борбата на Франция срещу независимостта на Камерун е отнела десетки хиляди животи и е разселила стотици хиляди души.
Макрон създава историческата комисия по време на посещението си в Яунде през 2022 г. Тя включва 14 френски и камерунски историци, работили с разсекретени архиви, свидетелства и теренни проучвания.
Политически последици
Дори след обявяването на независимостта на 1 януари 1960 г., Париж остава дълбоко ангажиран в управлението на страната, подкрепяйки авторитарното управление на Ахмаду Ахиджо до 1982 г.
Днешният президент Пол Бия – на власт от 1982 г. и най-възрастният действащ държавен глава в света (92 г.) – ще се кандидатира за осми мандат през октомври, въпреки обвинения в потискане на опозицията.
Следващи стъпки
Макрон заяви, че Франция ще улесни достъпа до архивите и предложи създаването на двустранна работна група за напредъка в изследванията и образованието.
Признаването на френската роля в Камерун се вписва в по-широките усилия на Макрон да се справи с колониалното минало, включително геноцида в Руанда (1994) и войната за независимост на Алжир, макар и без официални извинения.
Президентът на Франция Еманюел Макрон призна в писмо, публикувано във вторник, че страната му е водила „война“ в Камерун, белязана от „репресивно насилие“ по време и след процеса на деколонизация в края на 50-те години на XX век.
„Историците в комисията ясно заявиха, че в Камерун е имало война, по време на която колониалните власти и френската армия са извършвали репресивно насилие от няколко вида… което е продължило и след 1960 г. Днес е мой дълг да призная ролята и отговорността на Франция в тези събития“, пише Макрон в писмото до президента на Камерун Пол Бия, публикувано от Елисейския дворец.
- Реклама -
Исторически контекст
Признанието идва след официален доклад, публикуван през януари, който разкри:
масово насилствено разселване на камерунци;
изпращане на стотици хиляди хора в лагери за интерниране;
подкрепа за брутални въоръжени сили, потушаващи стремежа към независимост.
Според историците, между 1956 и 1961 г. борбата на Франция срещу независимостта на Камерун е отнела десетки хиляди животи и е разселила стотици хиляди души.
Макрон създава историческата комисия по време на посещението си в Яунде през 2022 г. Тя включва 14 френски и камерунски историци, работили с разсекретени архиви, свидетелства и теренни проучвания.
Политически последици
Дори след обявяването на независимостта на 1 януари 1960 г., Париж остава дълбоко ангажиран в управлението на страната, подкрепяйки авторитарното управление на Ахмаду Ахиджо до 1982 г.
Днешният президент Пол Бия – на власт от 1982 г. и най-възрастният действащ държавен глава в света (92 г.) – ще се кандидатира за осми мандат през октомври, въпреки обвинения в потискане на опозицията.
Следващи стъпки
Макрон заяви, че Франция ще улесни достъпа до архивите и предложи създаването на двустранна работна група за напредъка в изследванията и образованието.
Признаването на френската роля в Камерун се вписва в по-широките усилия на Макрон да се справи с колониалното минало, включително геноцида в Руанда (1994) и войната за независимост на Алжир, макар и без официални извинения.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи планираната експроприация на замразени руски активи за финансиране на Украйна като „ключов акт за защитата...
Четирима членове на организирана престъпна група, заподозряна в контрабанда на големи количества наркотици в Европа, бяха задържани при международна полицейска операция, съобщи БГНЕС. За...
Турция „осигурява и гарантира“ транзита на руските енергоносители към Унгария, заяви унгарският премиер Виктор Орбан на съвместна пресконференция с турския президент Реджеп Тайип Ердоган...
Само там ?