Ранните човешки предци от Неолита са били далеч по-взискателни към камъните, които използвали за изработка на инструменти, отколкото се смяташе досега. Това показва ново проучване, цитирано от „Лос Анджелис Таймс“.
- Реклама -
Още преди около 2,6 милиона години хората са усвоили метод за удряне на камъни, за да получават остриета, използвани за обработка на месо. Това им позволявало да се хранят с големи животни като хипопотами, събиращи се около изворите на прясна вода в обекта Няянга, Кения.
„Кожата на хипопотамите е много здрава – не всички камъни стават за създаване на достатъчно остри остриета“, обяснява Томас Пламър, палеоантрополог в Куинс Колидж на Градския университет на Ню Йорк.
Изследователите открили в Няянга остриета от кварцит, чиито находища се намират на около 13 километра разстояние в речни корита и други места. Това показва, че ранните хора са имали „ментална карта“ на ресурсите и са планирали в перспектива, посочва Рик Потс от Смитсониан.
Досега се смяташе, че суровините са пренасяни от разстояния едва до 1,6 км. Новите данни обаче доказват много по-организирано поведение и според Ерик Делсън от Американския музей по естествена история това е „най-ранният археологически случай на такова поведение“.
Все още не е ясно дали производителите на тези инструменти са били представители на рода Homo или на друг изчезнал клон като Paranthropus. Самият Homo sapiens се появява едва преди около 300 000 години.
„Умението да се търсят най-добрите суровини за изработване на технологии датира отпреди почти 3 милиона години. И днес ние сме вид, който все още зависи от инструментите, за да се разпространява и адаптира към различни среди“, коментира съавторката Ема Файнстоун от Кливландския музей по естествена история.
Ранните човешки предци от Неолита са били далеч по-взискателни към камъните, които използвали за изработка на инструменти, отколкото се смяташе досега. Това показва ново проучване, цитирано от „Лос Анджелис Таймс“.
- Реклама -
Още преди около 2,6 милиона години хората са усвоили метод за удряне на камъни, за да получават остриета, използвани за обработка на месо. Това им позволявало да се хранят с големи животни като хипопотами, събиращи се около изворите на прясна вода в обекта Няянга, Кения.
„Кожата на хипопотамите е много здрава – не всички камъни стават за създаване на достатъчно остри остриета“, обяснява Томас Пламър, палеоантрополог в Куинс Колидж на Градския университет на Ню Йорк.
Изследователите открили в Няянга остриета от кварцит, чиито находища се намират на около 13 километра разстояние в речни корита и други места. Това показва, че ранните хора са имали „ментална карта“ на ресурсите и са планирали в перспектива, посочва Рик Потс от Смитсониан.
Досега се смяташе, че суровините са пренасяни от разстояния едва до 1,6 км. Новите данни обаче доказват много по-организирано поведение и според Ерик Делсън от Американския музей по естествена история това е „най-ранният археологически случай на такова поведение“.
Все още не е ясно дали производителите на тези инструменти са били представители на рода Homo или на друг изчезнал клон като Paranthropus. Самият Homo sapiens се появява едва преди около 300 000 години.
„Умението да се търсят най-добрите суровини за изработване на технологии датира отпреди почти 3 милиона години. И днес ние сме вид, който все още зависи от инструментите, за да се разпространява и адаптира към различни среди“, коментира съавторката Ема Файнстоун от Кливландския музей по естествена история.
