Липсата на млади кадри застрашава бъдещето на читалищата в България
Липсата на млади и подготвени кадри в работните структури на читалищата може да доведе до сериозна кадрова криза, предупреди д-р Силвена Байракова – директор на Националния читалищен институт към Съюза на народните читалища (СНЧ). Повод за думите ѝ стана представянето на анализ от национално емпирично изследване, посветено на управлението и развитието на читалищата в България. Събитието се проведе в Националния пресклуб на БТА.
В представянето участва и проф. д-р Николай Дойнов – председател на Съюза на народните читалища, който припомни, че през 2026 г. ще се отбележат 170 години от създаването на първите български читалища – в Лом, Свищов и Шумен.
„Поводът за днешната дискусия е едно мащабно изследване, което нашият институт направи и което касае управлението и бъдещето на читалищата. Те са на прага на 170-годишен юбилей, който ще отбележим през 2026 г.“,
подчерта проф. Дойнов.
Той съобщи, че СНЧ е в процес на създаване на общонационален комитет, в който ще участват известни личности от културата, науката и политиката. До момента 30 души са потвърдили участие, а съставът на комитета ще бъде официално обявен на 2 октомври в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Целта му е да подкрепи читалищното дело и да му даде нов импулс за развитие.
Онлайн продажба на незаконни фалшиви лекарства за отслабване и диабет
„За нас беше важно да получим реална картина от хората, които ежедневно работят в системата – ръководители, секретари и председатели на читалища“, обясни д-р Байракова. Проучването е проведено в периода март–април 2025 г. и обхваща 796 респонденти от цялата страна.
Изследването анализира както структурата на читалищата, така и профила на техните ръководства – по възраст, пол, образование, мотивация, условия на труд, възнаграждение, престиж и обществено възприемане.
📌 Данните показват:
- 70% от ръководителите са със средно образование;
- Едва около 30% имат висше образование в областта на изкуствата;
- Само 1,8% от читалищата имат над 20 субсидирани щатни бройки;
- Повечето структури разчитат на между 3 и 10 души персонал.
„Наблюдаваме два различни модела на функциониране – масовият, при който малките читалища с ограничен ресурс поддържат базови културни дейности, и моделът на по-големите организации с капацитет за по-сложна структура, стратегическо управление и работа по проекти“
, поясни д-р Байракова.
Въпреки предизвикателствата, читалищата продължават да изпълняват незаменима роля в българското общество. Те са основни организатори на традиционни празници, музейни сбирки, културни събития и осигуряват достъп до знания, книги и култура, особено в по-малките и отдалечени населени места.
„В много случаи те са единственият устойчив културен център, който поддържа връзката между миналото и настоящето. Затова е изключително важно да инвестираме в тяхното бъдеще“
, подчерта д-р Байракова.
Сред основните изводи от изследването е и нуждата от системни усилия за привличане на ново поколение ръководители, както и за организиране на обучения, които да съчетаят традиционния културен профил със съвременни управленски и комуникационни умения.
„Читалищата имат силата да бъдат катализатор на местното развитие, но за да са признати като стратегически партньор в националната културна политика, е необходимо по-добро позициониране и видимост“
, призова д-р Байракова.