Владимир Путин играе опасна игра, поставяйки света пред заплахата от ядрена ескалация. Това предупреждава в коментар за The Telegraph Ребека Кофлър – бивш анализатор на Агенцията за военно разузнаване на САЩ и експерт по руската стратегия.
Само преди дни три руски изтребителя МиГ-31 „Фоксхаунд“ – основна платформа за хиперзвуковите ракети „Кинжал“, способни да носят ядрени бойни глави – нарушиха въздушното пространство на Естония. Нарушението е поредното след серия инциденти с руски дронове над Полша и Румъния, които вече тревожат НАТО.
Паралелно с това, в рамките на стратегическите учения „Запад-2025“, Русия симулира тактически ядрен удар – демонстрация, наблюдавана лично от Путин в униформа. Според Кофлър, подобни действия не са само демонстрация на сила, а и сигнал, че Кремъл подготвя своя лидер психологически за евентуална употреба на ядрен арсенал.
„Невъобразимото“ става мислимо
„Мнозина вярват, че ядрена война е невъзможна. Истината е, че рискът никога не е бил по-висок“, коментира Кофлър, която е участвала в симулации на сблъсък между Русия и НАТО.
По думите ѝ Москва следва концепцията „ескалация за деескалация“ – стратегия, която допуска ограничена употреба на тактически ядрени оръжия за постигане на политическо предимство. Затова Кремъл редовно включва ядрени сценарии в ученията си.
Историята дава примери за подобни рискове. През 1972 г. съветският лидер Леонид Брежнев „треперел“, когато трябвало да натисне бутон при симулация. Днес Путин не проявява такива колебания – за него ядрените оръжия са инструмент, а не табу.
Ситуацията днес
Войната в Украйна, която Кофлър определя като прокси сблъсък между Москва и Вашингтон, е фон за все по-голяма вероятност от „неволна ескалация“. Липсата на доверие между НАТО и Русия и прекъсването на комуникационни канали напомнят на периода на Студената война.
В рамките на пет дни Русия и Беларус проведоха мащабни маневри в 41 полигона, с акцент върху хибридни удари, дронове и мобилна артилерия. Западът реагира с паралелни учения – „Източен страж“ и „Железната порта“ в Полша. Резултатът е регион, пренаситен с бойна техника, разузнавателни системи и оръжия, където една грешка може да доведе до катастрофа.
Опасни паралели с 1983 г.
Кофлър припомня случая с учението „Able Archer 83“, когато НАТО симулира ядрен удар. Съветските лидери тогава смятат, че става дума за реална подготовка за война и мобилизират ядрените си сили. Липсата на комуникация между Москва и Вашингтон почти довежда света до глобален конфликт.
„Днес ситуацията е също толкова взривоопасна“, предупреждава анализаторът. Украинските удари по руски стратегически бомбардировачи засилват подозренията на Кремъл, че Западът цели смяна на режима в Москва. От своя страна НАТО се страхува от атака срещу своя членка, което би задействало член 5.
Опасността от грешка
„В условия на високо напрежение объркването е неизбежно. Нито всяка заповед може да бъде засечена, нито всяка заплаха е видима. Вероятността от погрешна преценка с катастрофални последствия е реална“, пише Кофлър.
Тя подчертава, че социалните мрежи, изпълнени с ултиматуми от президента Тръмп и контра-заплахи от Кремъл, допълнително нагнетяват напрежението. Ако не надделеят по-хладнокръвни лидери, светът рискува да се окаже въвлечен в ядрена война – не по планирано решение, а като резултат от грешки и недоразумения.