Newsweek: Съюзникът на Тръмп Виктор Орбан нанесе удар по газовите доходи на Русия

Унгария се отказа от блокадата си на предложената забрана за втечнен природен газ (ВПГ) от Русия в целия Европейски съюз, с което приближава 19-ия пакет от санкции на блока с една крачка към реалността, докато Брюксел търси единен фронт за повишаване на разходите за войната на Москва срещу Украйна, пише Newsweek.

Унгария, която няма излаз на море, и съседна Словакия остават водещите дестинации на ЕС за руски изкопаеми горива, като вносът е възлизал на 450 милиона долара и 298 милиона долара през август, според данни, събрани от базирания във Финландия Център за изследвания на енергията и чистия въздух.

Тъй като приемането на санкциите на ЕС изисква подкрепата на всички 27 членове, както Будапеща, така и Братислава използваха влиянието си, за да си осигурят изключение, твърдейки, че твърде бързата смяна на доставчиците би застрашила техните икономики.

Промяната идва момент, когат Брюксел и президентът Доналд Тръмп, който обеща да прекрати войната в Украйна в рамките на 100 дни от началото на втория си мандат, оказват натиск върху Русия, а президентът й Владимир Путин отхвърля призивите за преговори за прекратяване на конфликта, който вече наближава четвъртата си година, коментира изданието.

Последният пакет от санкции, обявен на 19 септември, има за цел допълнително да ограничи европейските приходи, финансиращи военната хазна на Русия.

Освен затварянето на вратичката за руския втечнен природен газ (LNG), пакетът ще намали тавана на цената на руския суров петрол до 47,60 долара, ще санкционира над 100 кораба, за които се смята, че са в „сенчестата“ флотилия, нарушаващи санкциите, и ще въведе пълни забрани за бизнес с руски енергийни гиганти като Газпром и Роснефт.

За Будапеща промяната съвпада с нови усилия за диверсификация на енергийните източници.

На 2 октомври държавната компания MVM CEEnergy подписа най-дългия си договор за втечнен природен газ – десетгодишна сделка с френската Engie – за доставка на 400 милиона кубически метра газ годишно между 2028 и 2038 г., съобщиха унгарските медии.

Министърът на външните работи Петер Сиярто, който обяви сделката с Engie, я нарече „стълб на енергийната сигурност“, подчертавайки, че диверсификацията „не означава затваряне на един маршрут, когато се отвори друг“. Той подчерта, че енергийната независимост „трябва да остане въпрос на национален суверенитет“.

Междувременно Унгария ухажва Туркменистан като друг потенциален източник. Заместник-държавният секретар по източните въпроси Адам Щифтер заяви в изявление от 1 октомври, че Туркменистан е „надежден партньор“, който Будапеща се надява „скоро да стане доставчик на газ за Европа – и по-точно за Унгария“.

Унгарският премиер Виктор Орбан отдавна твърди, че санкциите рискуват да навредят на конкурентоспособността на Европа повече, отколкото на Русия.

Централноевропейската страна увеличи доставките си на руски газ след инвазията в Украйна през 2022 г. и има договор да получава 4,5 милиарда кубически метра газ годишно от руската държавна газова компания „Газпром“ до 2036 г.

Тръмп, който през последните месеци засили натиска върху Русия за прекратяване на войната, заяви миналия месец, че е повдигнал въпроса за вноса на руски петрол с Орбан, казвайки на репортери, че има „чувство“, че унгарският премиер може да прекрати вноса на петрол, ако поиска.

След Унгария и Словакия – които заедно с Австрия остават против определени разпоредби на пакета – следващите по големина вносители на руски изкопаеми горива са Франция, Нидерландия и Белгия.

Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, заяви в изявление миналия месец: „Военната икономика на Русия се поддържа от приходи от изкопаеми горива. Искаме да намалим тези приходи. Затова забраняваме вноса на руски втечнен природен газ (LNG) на европейските пазари. Време е да затворим крана. Готови сме за това“.

Франческо Саси, постдокторант в катедрата по политически науки на Университета в Осло, пише в анализ, че Унгария и Словакия „засилват взаимната си зависимост чрез газови инфраструктури, създавайки газов блок в сърцето на Европа, насочен към хеджиране на рисковете между Европейския съюз, Русия и Съединените щати“.

Лидерите на ЕС се стремят да прекратят зависимостта на блока от руски газ и петрол чрез поетапно прекъсване – забрана на нови договори с Москва, считано от януари 2026 г., прекратяване на краткосрочните сделки до юни същата година и прекратяване на всички дългосрочни споразумения до януари 2028 г.

Русия сега представлява приблизително 12% от вноса на газ в ЕС, в сравнение с 45% преди инвазията ѝ в Украйна през февруари 2022 г. Дали тези усилия ще ограничат значително приходите на Москва от енергия, остава несигурно, тъй като загубите на европейските пазари до голяма степен са компенсирани от нарастващите продажби на енергийно гладните Китай и Индия.