Фабрични работници, касиери и хотелски персонал в Гърция скоро може да работят на по-дълги смени в Гърция, като страната ще стане първата членка на ЕС, която официално въвежда 13-часов работен ден за частния сектор, пише европейската редакция на Politico.
Парламентът ще гласува спорното законодателство в сряда, на фона на планирани национални протестни митинги. Въпреки нарастващия отпор от страна на синдикатите и опозиционните партии, се очаква законопроектът да бъде приет с лекота с гласовете на управляващата партия „Нова Демокрация“.
Във вторник Гърция беше обхваната от обща стачка, втората този месец, тъй като синдикатите поискаха оттеглянето на новото законодателство. Повечето обществен транспорт и обществени услуги бяха спрени на фона на масови протести.
„Гъвкавото работно време“ на практика означава „премахване на осемчасовия работен ден, унищожаване на всяка концепция за семеен и социален живот и легализиране на свръхексплоатацията“, заяви синдикатът в публичния сектор ADEDY в изявление.
Новото законодателство постановява, че служителите могат да работят до 13 часа на ден, не повече от 37,5 дни в годината, с максимален лимит от 48 часа седмично, въз основа на средна стойност за четири месеца и максимален извънреден труд от 150 часа. Но 40-часовата работна седмица продължава да бъде правило, а извънредният труд като цяло трябва да бъде по-добре компенсиран, с 40% бонус.
Министерството на труда заяви, че 13-часовият работен ден трябва да бъде доброволен, без никой служител да е задължен да работи извънредно. Но синдикатите твърдят, че работодателите имат предимство в тези преговори, особено в страна, където почти няма традиция за инспекции на работното място.
Откакто дойде на власт през 2019 г., лявоцентристкото правителство трансформира пазара на труда в страната в това, което определя като един от най-„гъвкавите“ в Европа. От юли 2024 г. служителите в промишлеността, търговията на дребно, селското стопанство и някои сектори на услугите могат да бъдат помолени да работят по нов шестдневен график, с допълнителни 40 процента, платени върху редовната им заплата за шестия работен ден. Ходът, промяна срещу тенденцията към по-кратки работни седмици в някои европейски страни, беше счетен за необходим поради застаряващото и намаляващо население на Гърция и големия недостиг на квалифицирани работници.
Законодателството ще въведе и опция за разделяне на годишния отпуск на повече от две части през годината, гъвкави седмични графици, двудневни договори и ускорено наемане чрез приложение, всичко това с цел да се задоволят „спешните нужди на компанията“, се казва в проектозакона.
Гръцката икономика се възстанови след десетгодишната си финансова криза, която започна с дълговата криза през 2009 г. и беше последвана от три спасителни програми, продължили до 2018 г. Нивото на безработица, което по време на кризата достигна изумителните 28 процента, беше 8,1 процента през август, последният месец, за който има налични данни. Средното за ЕС беше 5,9 процента.
Въпреки това, няма сближаване с ЕС по останалите данни: Заплатите остават сред най-ниските в блока, което означава, че много гърци са принудени да работят на две места, за да покрият нарастващите разходи за живот, по-специално високите разходи за жилища. Страната е предпоследна в ЕС по покупателна способност, като близо половината от домакинствата не могат да си позволят стоки от първа необходимост, според доклад от 2024 г. на Европейския комитет за социални права.
Един на всеки петима гърци работи повече от 45 часа седмично, което е най-високият процент в Европейския съюз, според данни на Евростат, публикувани по-рано този месец. Според данни на ОИСР, Гърция е на пето място в света по годишни работни часове през 2023 г., след само Колумбия, Мексико, Коста Рика и Чили.