На 15 ноември православната църква поставя началото на Коледните пости – 40-дневен период на духовно и физическо пречистване, подготвящ вярващите за Рождество Христово. Наричан още Рождественски пост, той продължава до Бъдни вечер (24 декември) и се възприема като време за смирение, умереност и вътрешно подреждане.
За разлика от диетите, постът е духовна практика, а не наказание или лишение. Духовниците напомнят, че целта му е успокояване на ума, ограничаване на вредните навици и проявяване на прошка, а не просто въздържание от храна.
„Истинският пост не е в това какво слагаме на трапезата, а какво допускаме в сърцето си“, гласи едно от напътствията на духовните наставници.
Подготовката за поста е от голямо значение. Препоръчва се плавен преход към растителна храна и предварително осигуряване на постни продукти и подправки, за да се избегне еднообразието в менюто.
Рождественският пост е по-лек от Великденския, тъй като включва дни, в които са позволени риба и вино. Важно е обаче въздържанието да бъде осъзнато и умерено, без крайности.
Първите дни често са най-трудни за организма, затова се препоръчват достатъчно вода, редовно хранене и пълноценен сън. Чувството за глад често е емоционално, а не физическо, и именно тогава се проявява вътрешната дисциплина.
„По-добре е човек да се въздържи от обида, отколкото от месо“ – напомня народната мъдрост, която разкрива истинския смисъл на поста.
За поддържане на доброто здраве през зимата е важно да се следи приемът на витамини B12, D и желязо. Но над всичко стои духовната нагласа – по-малко гняв, повече добри думи и търпение.
Кулминацията на поста е на Бъдни вечер (24 декември), когато на трапезата се поднасят нечетен брой постни ястия. Ритуалът символизира завършека на подготовката и посрещането на Рождество Христово – празник на вярата, семейството и вътрешния мир.
