Експерти от НАСА и Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA) отчитат положителна тенденция в състоянието на атмосферата – озоновата дупка намалява размерите си. Според данните на американската космическа агенция, това подобрение е пряк резултат от обединените международни усилия за ограничаване на вредните химикали.
- Реклама -
Основна роля за възстановяването на защитния слой играе Протоколът от Монреал. Историческият договор от 1987 г. наложи глобална забрана върху употребата на вещества, които разрушават озона, като хлорните съединения, използвани масово в миналото в хладилната техника и аерозолите. Въпреки че тези съединения могат да се задържат в атмосферата до 100 години, мерките показват ефективност.
Наблюденията сочат, че на 9 септември е достигнат пикът на разширяване за годината – 22,86 милиона квадратни километра. Тази стойност е с около 30% по-ниска спрямо рекорда, регистриран през 2006 г., когато площта е била 26,60 милиона квадратни километра. Средният размер за наблюдавания период е 18,71 милиона квадратни километра, което нарежда тазгодишната озонова дупка като петата по големина от 1992 г. насам.
„След като достигнаха пиковата си стойност около 2000 г., нивата на озоноразрушаващите вещества в стратосферата над Антарктика са намалели с около една трета в сравнение с тези преди появата на озоновата дупка“, заяви Стивън Монцка, старши учен в Лабораторията за глобално наблюдение на NOAA.
Обичайно изтъняването над Южното полукълбо достига своя максимум през септември и октомври, след което изчезва към края на декември. От НАСА отбелязват, че учените очакват през 2025 г. озоновата дупка да изчезне с около три седмици по-рано от обичайното в последното десетилетие.
„Както се очакваше, наблюдаваме тенденция към намаляване на площта на озоновите дупки в сравнение с началото на века“, коментира Пол Нюман, ръководител на екипа за изследване на озона на НАСА и старши учен в Университета на Мериленд.
Експерти от НАСА и Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA) отчитат положителна тенденция в състоянието на атмосферата – озоновата дупка намалява размерите си. Според данните на американската космическа агенция, това подобрение е пряк резултат от обединените международни усилия за ограничаване на вредните химикали.
- Реклама -
Основна роля за възстановяването на защитния слой играе Протоколът от Монреал. Историческият договор от 1987 г. наложи глобална забрана върху употребата на вещества, които разрушават озона, като хлорните съединения, използвани масово в миналото в хладилната техника и аерозолите. Въпреки че тези съединения могат да се задържат в атмосферата до 100 години, мерките показват ефективност.
Наблюденията сочат, че на 9 септември е достигнат пикът на разширяване за годината – 22,86 милиона квадратни километра. Тази стойност е с около 30% по-ниска спрямо рекорда, регистриран през 2006 г., когато площта е била 26,60 милиона квадратни километра. Средният размер за наблюдавания период е 18,71 милиона квадратни километра, което нарежда тазгодишната озонова дупка като петата по големина от 1992 г. насам.
„След като достигнаха пиковата си стойност около 2000 г., нивата на озоноразрушаващите вещества в стратосферата над Антарктика са намалели с около една трета в сравнение с тези преди появата на озоновата дупка“, заяви Стивън Монцка, старши учен в Лабораторията за глобално наблюдение на NOAA.
Обичайно изтъняването над Южното полукълбо достига своя максимум през септември и октомври, след което изчезва към края на декември. От НАСА отбелязват, че учените очакват през 2025 г. озоновата дупка да изчезне с около три седмици по-рано от обичайното в последното десетилетие.
„Както се очакваше, наблюдаваме тенденция към намаляване на площта на озоновите дупки в сравнение с началото на века“, коментира Пол Нюман, ръководител на екипа за изследване на озона на НАСА и старши учен в Университета на Мериленд.
