„Настояваме да се намери устойчиво решение чрез колективното трудово договаряне, а не с конкретни суми в закон.“ Това заяви на пресконференция в Националния пресклуб на БТА Красимир Грудев, председател на Националното сдружение на частните болници (НСЧБ). Поводът е предвиденият в проектобюджета на НЗОК за 2026 г. целеви държавен трансфер от 260 млн. евро за трудови възнаграждения в лечебните заведения – подход, който НСЧБ и Българската болнична асоциация (ББА) определят като неправилен.
- Реклама -
Грудев подчерта, че определянето на точни и фиксирани суми в Закона за лечебните заведения е рисковано: „Какво ще стане догодина, когато инфлацията ни удари още по-тежко – пак ли ще правим поправки в закона?“ По думите му така се нарушава и принципът на тристранния диалог.
Председателят на ББА адв. Свилена Димитрова посочи, че темата засяга най-вече възнагражденията на младите медицински специалисти. Тя припомни, че повече от 20 години финансирането в здравеопазването се базира на извършена дейност, а новото предложение за фиксирани суми само за заплати създава дисбаланс в системата. „Не е коректно да се дават фиксирани суми без оглед на това как човекът се включва в работния процес“, допълни тя.
От ББА Андрей Марков обърна внимание, че освен за заплащане, трябва да се мисли и за възможностите за реализация, които могат да задържат младите кадри в системата.
В писмена позиция двете асоциации твърдят, че предвидените трансфери за персонал са насочени към конкретни лечебни заведения – държавни и общински болници, центрове за психично здраве, комплексни онкологични центрове и домове за медико-социални грижи, но не и към частни структури.
На 26 ноември Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание одобри на второ четене проектобюджета на държавното обществено осигуряване и на НЗОК за 2026 г.
Ден по-късно управляващите обявиха, че проектобюджетът за 2026 г. ще бъде преработен в диалог със синдикати и работодатели. Първият кръг разговори се проведе на 28 ноември, а тази седмица се очаква продължение на дискусиите във формат тристранка.
„Настояваме да се намери устойчиво решение чрез колективното трудово договаряне, а не с конкретни суми в закон.“ Това заяви на пресконференция в Националния пресклуб на БТА Красимир Грудев, председател на Националното сдружение на частните болници (НСЧБ). Поводът е предвиденият в проектобюджета на НЗОК за 2026 г. целеви държавен трансфер от 260 млн. евро за трудови възнаграждения в лечебните заведения – подход, който НСЧБ и Българската болнична асоциация (ББА) определят като неправилен.
- Реклама -
Грудев подчерта, че определянето на точни и фиксирани суми в Закона за лечебните заведения е рисковано: „Какво ще стане догодина, когато инфлацията ни удари още по-тежко – пак ли ще правим поправки в закона?“ По думите му така се нарушава и принципът на тристранния диалог.
Председателят на ББА адв. Свилена Димитрова посочи, че темата засяга най-вече възнагражденията на младите медицински специалисти. Тя припомни, че повече от 20 години финансирането в здравеопазването се базира на извършена дейност, а новото предложение за фиксирани суми само за заплати създава дисбаланс в системата. „Не е коректно да се дават фиксирани суми без оглед на това как човекът се включва в работния процес“, допълни тя.
От ББА Андрей Марков обърна внимание, че освен за заплащане, трябва да се мисли и за възможностите за реализация, които могат да задържат младите кадри в системата.
В писмена позиция двете асоциации твърдят, че предвидените трансфери за персонал са насочени към конкретни лечебни заведения – държавни и общински болници, центрове за психично здраве, комплексни онкологични центрове и домове за медико-социални грижи, но не и към частни структури.
На 26 ноември Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание одобри на второ четене проектобюджета на държавното обществено осигуряване и на НЗОК за 2026 г.
Ден по-късно управляващите обявиха, че проектобюджетът за 2026 г. ще бъде преработен в диалог със синдикати и работодатели. Първият кръг разговори се проведе на 28 ноември, а тази седмица се очаква продължение на дискусиите във формат тристранка.
България е подала официално искане до ЕК за финансиране в размер на 3,2 млрд. евро по инструмента „Мерки за сигурността на Европа“, предназначен за укрепване на европейската отбранителна промишленост.
Над 54 000 души в България, включително и много младежи, са се регистрирали официално като хазартно зависими. Все повече хора споделят, че зависимостта им е коствала финансови загуби, разбити семейства, загубено доверие.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обяви, че няма да се присъедини към планирания за тази вечер протест срещу проектобюджета за 2026 г....