Междинният секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разкрива сериозни структурни проблеми по цялата верига за доставки на хранителни продукти – от производителя до търговеца на дребно. Проучването цели да постави основата за нормативни и административни мерки след обществени консултации.
- Реклама -
Председателят на КЗК доц. Росен Карадимов подчерта, че анализът не цели да уличава конкретни фирми, а да създаде основа за диалог и решения в сектора.
Ръководителят на анализа Жельо Бойчев представи ключовите данни. Най-големи структурни деформации се наблюдават при млякото и млечните продукти. За периода 2020–2024 г.:
производството на сурово краве мляко е спаднало с 25%,
на прясно мляко – с 8%,
на сирене – с 9%,
на кашкавал – с 14%,
на яйца – със 17%, докато вносът на мляко и млечни продукти е нараснал с 43%.
Секторът е силно концентриран, което налага преглед на разрешените концентрации през последните години.
Анализът посочва и основните причини за изкривяванията: липса на национални стандарти за качество, недостатъчен институционален контрол, високи разходи за производство и недостиг на работна сила.
КЗК разглежда и регионалното покритие на големите търговски вериги. България е сред държавите с най-ниски регулаторни бариери за навлизане в сектора, докато в страни като Германия и Австрия ограниченията са значително по-строги. Данните показват:
силна конкуренция в София и Пловдив;
ограничено присъствие – едва 3 до 5 вериги – в по-бедните региони, което води до регионални дисбаланси.
Съществена част от анализа са и търговските надценки. КЗК е изследвала ценовата политика на 10 големи вериги за юни–август тази година и не е установила съгласувано повишаване на цените покрай въвеждането на еврото. Въпреки това надценките са рекордно високи:
при млякото – до 77%,
при сиренето – до 82%,
при кашкавала – до 91%.
Според КЗК тези надценки, в комбинация със сериозните отстъпки от доставни цени, подкопават позициите на производителите, ограничават възможността им за договаряне и намаляват рентабилността им.
Сред предложените мерки са:
насърчаване на кооперирането,
по-къси вериги на доставки,
национални стандарти за качество,
по-строг институционален контрол,
финансиране на преработвателния сектор,
по-голяма прозрачност в търговските практики.
КЗК започва задълбочени проучвания в три ключови направления:
структурата на пазара на дребно в региони с ниска покупателна способност;
ценовата политика, надценките и търговските условия между доставчици и търговци;
производството, преработката и търговията с мляко и млечни продукти.
„Ако не се отчетат стремежи за саморегулация и се появят признаци за нелоялни практики или злоупотреба с господстващо положение, КЗК е готова да се самосезира“, заяви Карадимов.
Междинният секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разкрива сериозни структурни проблеми по цялата верига за доставки на хранителни продукти – от производителя до търговеца на дребно. Проучването цели да постави основата за нормативни и административни мерки след обществени консултации.
- Реклама -
Председателят на КЗК доц. Росен Карадимов подчерта, че анализът не цели да уличава конкретни фирми, а да създаде основа за диалог и решения в сектора.
Ръководителят на анализа Жельо Бойчев представи ключовите данни. Най-големи структурни деформации се наблюдават при млякото и млечните продукти. За периода 2020–2024 г.:
производството на сурово краве мляко е спаднало с 25%,
на прясно мляко – с 8%,
на сирене – с 9%,
на кашкавал – с 14%,
на яйца – със 17%, докато вносът на мляко и млечни продукти е нараснал с 43%.
Секторът е силно концентриран, което налага преглед на разрешените концентрации през последните години.
Анализът посочва и основните причини за изкривяванията: липса на национални стандарти за качество, недостатъчен институционален контрол, високи разходи за производство и недостиг на работна сила.
КЗК разглежда и регионалното покритие на големите търговски вериги. България е сред държавите с най-ниски регулаторни бариери за навлизане в сектора, докато в страни като Германия и Австрия ограниченията са значително по-строги. Данните показват:
силна конкуренция в София и Пловдив;
ограничено присъствие – едва 3 до 5 вериги – в по-бедните региони, което води до регионални дисбаланси.
Съществена част от анализа са и търговските надценки. КЗК е изследвала ценовата политика на 10 големи вериги за юни–август тази година и не е установила съгласувано повишаване на цените покрай въвеждането на еврото. Въпреки това надценките са рекордно високи:
при млякото – до 77%,
при сиренето – до 82%,
при кашкавала – до 91%.
Според КЗК тези надценки, в комбинация със сериозните отстъпки от доставни цени, подкопават позициите на производителите, ограничават възможността им за договаряне и намаляват рентабилността им.
Сред предложените мерки са:
насърчаване на кооперирането,
по-къси вериги на доставки,
национални стандарти за качество,
по-строг институционален контрол,
финансиране на преработвателния сектор,
по-голяма прозрачност в търговските практики.
КЗК започва задълбочени проучвания в три ключови направления:
структурата на пазара на дребно в региони с ниска покупателна способност;
ценовата политика, надценките и търговските условия между доставчици и търговци;
производството, преработката и търговията с мляко и млечни продукти.
„Ако не се отчетат стремежи за саморегулация и се появят признаци за нелоялни практики или злоупотреба с господстващо положение, КЗК е готова да се самосезира“, заяви Карадимов.
Управляващата коалиция официално внесе в Народното събрание проекторешение за оттеглянето на трите ключови бюджета за догодина – държавния бюджет, бюджета на ДОО и бюджета...
Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов публикува остър коментар във Facebook минути след като правителството официално оттегли проектобюджета за 2026 г. Лидерът на партията отправи...
Борислав Сарафов, който продължава да се представя като изпълняващ функциите главен прокурор, е оттеглил жалбата си пред Върховния административен съд (ВАС). Именно тази жалба...
