3 декември 2025 | 08:18
145
Нови американски санкции срещу руските енергийни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“ преначертават геополитическата карта на Източна Европа и нанасят един от най-сериозните удари по икономическото влияние на Москва. Това пише британското издание The Telegraph в свой анализ.
- Реклама -
Санкциите източват милиарди долари от руската военна машина и принуждават Кремъл да се опитва да предотврати икономическа криза. Най-засегнати от промените са България и Сърбия, които дълги години бяха сред ключовите точки на руското енергийно присъствие.
В България държавата пое контрола над „Лукойл“, който управлява най-голямата рафинерия у нас и над 200 бензиностанции. За специален администратор беше назначен бившият шеф на НАП Румен Спецов. САЩ дадоха срок от шест месеца за намиране на нов купувач.
В Сърбия президентът Александър Вучич е готов да поеме Петролната индустрия на Сърбия (НИС), контролирана от „Газпром Нефт“. Рafinерията в момента работи в силно ограничен режим, тъй като никой не може да продава петрол на санкционирана компания.
Според анализатори двете страни на практика прекратяват руското икономическо влияние в енергетиката – символичен край на дългогодишния модел, в който Москва използваше петролния сектор като инструмент за политическо въздействие.
Междувременно санкциите вече свиват значително износа на руски петрол. Данни на Kpler показват, че продажбите на „Лукойл“ са се сринали с 89%, а на „Роснефт“ – с почти 28%. По изчисления на Киевския институт по икономика Русия губи между 2,5 и 5 милиарда долара месечно.
Кремъл се опитва да заобиколи новите ограничения чрез мрежа от „неизвестни“ посредници и променена логистика, но анализаторите посочват, че Москва няма да може да възстанови ценовите нива, на които продаваше преди санкциите.
Ако тенденцията продължи, санкционният натиск може да се превърне в ключов фактор, който да принуди Русия да търси нови дипломатически решения, отбелязва The Telegraph.
Нови американски санкции срещу руските енергийни гиганти „Роснефт“ и „Лукойл“ преначертават геополитическата карта на Източна Европа и нанасят един от най-сериозните удари по икономическото влияние на Москва. Това пише британското издание The Telegraph в свой анализ.
- Реклама -
Санкциите източват милиарди долари от руската военна машина и принуждават Кремъл да се опитва да предотврати икономическа криза. Най-засегнати от промените са България и Сърбия, които дълги години бяха сред ключовите точки на руското енергийно присъствие.
В България държавата пое контрола над „Лукойл“, който управлява най-голямата рафинерия у нас и над 200 бензиностанции. За специален администратор беше назначен бившият шеф на НАП Румен Спецов. САЩ дадоха срок от шест месеца за намиране на нов купувач.
В Сърбия президентът Александър Вучич е готов да поеме Петролната индустрия на Сърбия (НИС), контролирана от „Газпром Нефт“. Рafinерията в момента работи в силно ограничен режим, тъй като никой не може да продава петрол на санкционирана компания.
Според анализатори двете страни на практика прекратяват руското икономическо влияние в енергетиката – символичен край на дългогодишния модел, в който Москва използваше петролния сектор като инструмент за политическо въздействие.
Междувременно санкциите вече свиват значително износа на руски петрол. Данни на Kpler показват, че продажбите на „Лукойл“ са се сринали с 89%, а на „Роснефт“ – с почти 28%. По изчисления на Киевския институт по икономика Русия губи между 2,5 и 5 милиарда долара месечно.
Кремъл се опитва да заобиколи новите ограничения чрез мрежа от „неизвестни“ посредници и променена логистика, но анализаторите посочват, че Москва няма да може да възстанови ценовите нива, на които продаваше преди санкциите.
Ако тенденцията продължи, санкционният натиск може да се превърне в ключов фактор, който да принуди Русия да търси нови дипломатически решения, отбелязва The Telegraph.
