Ива Митева: ИТН прекрачиха граница, от която няма връщане назад

Бившият председател на Народното събрание и експерт по конституционно право Ива Митева коментира актуалната политическа обстановка и участието си в последните граждански недоволства. В ефира на „120 минути“ по bTV тя сподели мотивите си да се включи в протестните действия, подчертавайки несъгласието си с начина на управление. „Подтикна ме това, че с тях искахме да покажем, че не сме си избрали това управление и не можем лесно и за дълго да свикнем с него. Подтикна ме това, че виждахме много арогантно управление“, заяви тя.

Митева отправи остри критики към бившата си партия „Има такъв народ“ (ИТН), от чиято квота оглавяваше парламента в два мандата. „Смятам, че ИТН прекрачиха една граница, от която няма връщане назад. Според мен няма и път напред“, категорична бе тя. Юристът направи паралел със събитията от преди няколко години: „Когато 2021 г. имаше тази огромна енергия на тези хора, които в момента са много гневни, защото се чувстват предадени. Тогава като че ли ние бяхме едни наивници, които мислехме, че можем да променим правилата. Оказа се обаче, че няма добродетели. Не са познати ценностите, не са познати честността, достойнството и съвестта“.

Според Митева коренът на проблема може да се търси и във фундаменталните текстове на държавното устройство. Тя направи сравнение между българската Конституция и основните закони на други европейски държави. „Като че ли всичко това се крие още в първите текстове на нашата Конституция. Тя започва с „Ние, народните представители“. Виждате това самолюбие и самозабравяне на Народното събрание. Ако погледнете конституцията на Германия, тя започва с достойнството“, посочи тя, допълвайки, че в Испания, Италия, Франция и Чехия акцентът също е върху социалната и правова държава.

Ива Митева изрази професионално несъгласие с промените, касаещи служебните кабинети и ограничаването на президентските правомощия. Тя обясни, че макар текстовете да са заимствани от Гърция, Италия и Франция, механичният пренос е довел до изкривяване. „В Гърция и Италия имаме президент, който се избира от Народното събрание. В България президентът и Народното събрание са равнопоставени от гледна точка на това, че отиват на пряк избор. Силата на президента е именно в този пряк избор и затова служебният кабинет е функция на президента и той трябваше да бъде ръководител“, аргументира се юристът.

Тя разкритикува опцията председателят на парламента да бъде служебен премиер, наричайки я „пълен абсурд“, тъй като това нарушава принципа за разделение на властите. По думите ѝ, в гръцкия модел, откъдето е взаимствана идеята, има ясна процедура с мандати и консултации, като служебният премиер се избира измежду висши магистрати, за да се гарантират честни избори, а не се смесват законодателна и изпълнителна власт по начина, по който това се случва у нас.