Джаред Къшнър се оттегли от планирания мащабен проект с марката „Тръмп“ в Белград, след като инвестицията предизвика масови протести и доведе до повдигане на обвинения срещу високопоставен сръбски политик.
В понеделник, 15 декември, специален прокурор повдигна обвинения срещу министъра на културата Никола Селакович и още трима длъжностни лица за злоупотреба със служебно положение и фалшифициране на документи във връзка с проекта – три кули в централна зона на Белград, върху терен на бивш армейски комплекс, поразен от НАТО през 1999 г. по време на операцията срещу режима на Слободан Милошевич.
Часове по-късно говорител на частния инвестиционен фонд на Къшнър – Affinity Partners – обяви оттеглянето на компанията.
„Тъй като значимите проекти трябва да обединяват, а не да разделят, и от уважение към народа на Сърбия и град Белград, ние оттегляме заявлението си и се отдръпваме на този етап“, заяви той, цитиран от „Уолстрийт Джърнъл“.
Така приключи проектът, по който Къшнър работеше повече от две години. Зетят на текущия президент на Америка Доналд Тръмп първоначално заяви, че няма да се връща в държавната служба, но впоследствие пое активна геополитическа роля, включвайки се доброволно в усилията на САЩ за посредничество за край на войната между Русия и Украйна, след подобна мисия в Газа.
Паралелно с това Къшнър ръководи Affinity Partners – частен инвестиционен фонд с активи за около 4,8 млрд. долара, финансиран основно от правителства в Близкия изток. Фондът участва в рекордна сделка за изкупуване на Electronic Arts за 55 млрд. долара и подпомага финансирането на враждебната оферта на Paramount за Warner Bros.
Сръбската сага започна, след като правителството на президента Александър Вучич опита да премахне статута на културно-историческо наследство на бившия Генерален щаб на югославската армия, за да прехвърли терена на компания, свързана с Къшнър. Прокуратурата арестува държавен служител по подозрение за фалшифициране на документи и започна по-широко разследване.
Управляващата Сръбска прогресивна партия отговори с приемането по ускорена процедура на два закона, с които отне защитения статут не само на обекта, но и на редица други обществени сгради. Опозицията определи действията като противоконституционни и корупционни, обвинявайки властите, че се опитват да спечелят благоволението на Вашингтон. Сърбия, традиционно близка до Москва, но с връзки със Западна Европа, има и конкретни интереси към администрацията на Тръмп, включително вдигане на санкциите срещу единствената ѝ петролна рафинерия в Панчево.
„Вие го наричате инвестиция, ние го наричаме държавна измяна“, заяви в парламента опозиционният депутат Мариника Тепич.
Хиляди студенти излязоха на протести, а част от тях обявиха, че ще окупират терена, ако започнат строителни дейности.
Президентът Вучич заяви, че е готов да помилва всички замесени длъжностни лица и засили критиките си срещу прокуратурата – полуавтономна структура, занимаваща се с организираната престъпност. Той твърдеше, че проектът няма политически характер и цели обновяване на занемарен обект в центъра на града.
Теренът включва сгради, построени през 1964 г. за югославската армия – емблематичен модернистичен комплекс, облицован с хърватски бял мрамор и сръбски червен варовик. Частично разрушен по време на въздушната операция на НАТО през 1999 г., обектът остава силно символично натоварено място, което прави всякакви опити за застрояване изключително чувствителни.
Критиките дойдоха от всички посоки. Левицата определи проекта като непрозрачна разпродажба на публична собственост, а националистите – като недопустима сделка със семейство, свързано с водещата държава в НАТО, върху „свещена земя“. Международната реакция също беше остра – доклад на Европейския парламент изрази „сериозна загриженост от нарастващата политическа намеса в опазването на културното наследство в Сърбия“.
Архитекти и експерти предупредиха, че проектът застрашава да заличи значима архитектурна ценност. Проф. Ана Милячки от MIT сравни идеята с:
„Поставяне на хотел „Тръмп“ върху сграда на Ай Ем Пей“.
След ескалацията на напрежението Affinity Partners официално се оттегли, оставяйки проекта без основния си инвеститор.