Днес, след залез слънце, в домовете си отбелязваме празника Бъдни вечер.
Този празник е много популярен сред българския народ, като има различни имена в различните краища на страната, почти колкото и ястията, препоръчвани от народните обичаи. Въпреки това, истинският смисъл на Бъдни вечер често се губи в суетнята около обичаите и подготовката за празника.
Смисълът на Бъдни вечер е в очакването на раждането на Спасителя, което християните празнуват вече две хилядолетия. В тази вечер се припомня раждането на Иисус Христос в бедната Витлеемска пещера, която се е превърнала в кошара. В този дом, където Иисус се е родил, семейството на Христос е било подслонено по време на преброяването на населението, тъй като в град Витлеем не е имало места.
Затова, на Бъдни вечер, обстановката в нашите домове е скромна, а ястията са постни, далеч от празничната пищност. От значение тази вечер не е числото на ястията, а тяхното качество. Храната трябва да бъде постна, естествена, приготвена според народната традиция, съхранена през вековете. Целта е да се доближим до обстановката на тихата и свещена нощ, в която се е родил Христос, заобиколен от Дева Мария и Йосиф.
Според евангелистите Матей и Лука, Христос се е родил през нощта. Не трябва да забравяме звездата, която е водила мъдреците от изток, и пастирите, които пазели нощната стража при стадото си. Те получили известието от ангелите: „Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“.
Затова е създадена християнската традиция да очакваме раждането на Божия Син край огъня, около постната предпразнична трапеза.
Посланието на тази вечер е дадено от ангелите с думите: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение.“