Облаците над Зафиров се сгъстяват , целта на Пеевски са 80 депутати

Облаците над председателят на БСП Атанас Зафиров се сгъстяват. Отиде ли се на конгрес, той е паднал. Целта на Делян Пеевски е да има поне 80 депутати на следващите избори. Така ще блокира избор на нов ВСС и на нов главен прокурор. Това написа във Facebook Георги Кадиев – бивш зам.-министър на финансите и бивш депутат от ,,Коалиция за България“. Ето какво още сподели той по важните теми от деня:

У нас, чакаме Радев да връчи първия мандат. Чувам слухове, че все пак ще се яви на изборите по вече отиграната от НДСВ схема- с мандат на две чужди партии. Едната партия, за която се говори, обаче е финансирана от Таки, т.е. Пеевски, и Радев го знае. Затова не вярвам да ползва нея, но има и други, партии да искате. Тази седмица трябва вече да се изясни картината.

• Също у нас, облаците над председателя на БСП Зафиров се сгъстяват. Днес се очаква софийската организация да излезе с призив за конгрес, а в събота на пленум на БСП да се вземе това решение. Отиде ли се на конгрес, Зафиров е паднал, вече всички крила са се обединили срещу него. Като го свалят, ще се изпокарат отново.

• Също у нас, чета, че президентът преговаря с Гюров за премиер. Това е рисково, защото той е отстранен от УС на БНБ заради конфликт на итереси, обжалва пред ВАС и делото не е решено. От друга страна, още не е отстранен като подуправител от парламента. Въпросът наистина е висящ и подлежи на тълкуване, затова предполагам Пеевски и Борисов ще го решат кардинално- парламентът другата седмица просто ще отстрани Гюров като подупправител и край свъзможността да е ппремиер.

• Също у нас, целта на Пеевски на следващите избори е проста- да има поне 80 депутата, които контролира, за да може да блокира избор на нов ВСС и оттам избор на нов главен прокурор. ДПС не може да направи 80 депутата, затова казусът пред Пеевски е как да контролира повече депутати. Ще има политически инженеринг, пак.

• В САЩ, американската икономика и външната политика се развиват в две противоречиви посоки. Икономическият растеж се подхранва силно от инвестиции, свързани с технологии на 21 век като изкуствения интелект, особено в изграждането на центрове за данни. Външната политика на Доналд Тръмп следва логика от 19 век, която се основава на сфери на влияние и контрол върху природни ресурси, особено петрол и редкоземни елементи. Залавянето на петролен танкер, нарушил американската блокада срещу Венецуела и впоследствие регистриран под руски флаг, показва докъде е готов да стигне Тръмп, за да наложи тази стратегия.

• В Русия, правителството обяви акцията по задържане на танкер за нарушение на Конвенцията на ООН по морско право, но за Тръмп това е приемлива цена . Всичко се свежда до достъп до петрол, като управлението на страната е оставено в ръцете на режима при условие, че доставките за САЩ продължат според американските условия. САЩ се стремят да изградят собствен „петролен пояс“ в Латинска Америка като защита срещу бъдещи енергийни шокове.

• Отново в САЩ, има две възможни интерпретации на настоящата дипломация между САЩ, Русия и Европа. Първата предполага, че има негласно разбирателство, при което Русия получава териториални гаранции, а в замяна допуска западни ангажименти към сигурността на Украйна, представени като европейска инициатива. Втората версия е, че френско-британските действия целят умишлено да саботират мирен процес, което би довело до продължаване на войната.

• Отново в Русия, макар ръстът на икономиката й да се забавя, а петролните приходи да са под натиск заради по-ниски цени и по-високи разходи, руската икономика далеч не е пред срив. Москва продължава да харчи значително повече за войната от Украйна, а бюджетът ѝ е по-слабо зависим от краткосрочните колебания на цените на суровините, отколкото в миналото.

• В ЕС, напрежението около споразумението с Меркосур достига кулминация. Европейската комисия направи значителни отстъпки, включително гаранции за Общата селскостопанска политика и механизми за защита на чувствителни продукти, за да спечели подкрепата на Италия и Франция. Въпреки това във Франция сделката рискува да се превърне в символ на политическо недоволство, тъй като фермерите и опозицията възприемат компромисите като предателство, независимо от формалните гаранции.

• В Италия, автомобилната индустрия преживява изключително тежък период, като производството през 2025 г. спадна до най-ниските си нива от десетилетия. Проблемите на Стелантис (Фиат) отразяват неуспешния преход към електромобили и по-дълбоките структурни слабости на икономиката. Това поставя под натиск правителството на Мелони, чиято цел за производство на един милион автомобила годишно изглежда все по-нереалистична на фона на слаб растеж, стагнираща индустрия и натиск върху реалните доходи.

• В Германия, икономическата стагнация навлиза в осмата си година, а пазарът на труда започва да показва признаци на влошаване, особено сред високообразованите служители. Съкращенията в индустрията и услугите, включително в големи компании и медии, подчертават дълбоки структурни проблеми като липса на иновации, зависимост от вериги за доставки и нарастваща конкуренция от Китай. Политическият натиск за реформи расте, но реформи няма.

• В Сирия, напрежението отново ескалира, след като правителствените сили влязоха в сблъсък с кюрдски сили в района на Алепо, малко след посредничени от САЩ разговори с Израел. Провалът на договореностите за интеграция на кюрдските сили, борбата за контрол над петролните ресурси и намесата на външни играчи като Турция, САЩ и ЕС създават предпоставки за нов мащабен конфликт. Европа рискува отново да остане страничен наблюдател, изразяващ само морално възмущение, но нищо повече.

• В Хърватия, президентът Миланович заяви, че страната няма да изпраща войски в Украйна, независимо от инициативите на Франция и Великобритания за бъдещи мироопазващи мисии. Той подчерта, че ангажиментите на Хърватия произтичат единствено от членството ѝ в ЕС и НАТО и че основната роля на армията е защитата на националния суверенитет. Вие да сте чули нашето правителство да има позиция?

• В Чехия коалиционното правителство остава стабилно, въпреки продължаващия спор около отказа на президента Петр Павел да назначи Филип Турек за министър на околната среда. Партията „Мотористи“ няма да напусне управлението, но продължава да настоява за назначението, въпреки че правни механизми за принуда на президента практически липсват. Премиерът Андрей Бабиш не желае институционален конфликт и изглежда разчита проблемът да бъде решен чрез смяна на кандидатурата.

• Също в Чехия, чешкото правителство реши да запази инициативата за координация на доставки на боеприпаси извън ЕС, т.е. Украйна, но без да я финансира със средства от държавния бюджет. Това е компромис, който позволява на Прага да не се конфронтира нито с международните си партньори, нито с вътрешнополитическите си коалиционни съюзници, част от които са твърдо против по-нататъшна подкрепа за Украйна. Чехия също така изключва участие в бъдещи мироопазващи сили на украинска територия.

• В Полша, финансовият министър заяви, че президентското вето върху повишаването на акцизите върху алкохола и таксата върху захарта няма да доведе до промени в бюджета за 2026 г. Въпреки че пропуснатите приходи не са незначителни, правителството е подготвено за този сценарий. Бюджетният дефицит за 2025 г. ще остане под законово допустимия максимум от 3%.

• В Сърбия, Вучич обяви, че страната е готова да закупи допълнителни 5% от акциите на петролната компания НИС, с цел да увеличи влиянието си върху стратегическите решения. Той изрази надежда за споразумение между руските и унгарските собственици, но подчерта, че Белград има подготвен резервен план. Вучич остави отворена възможността да се кандидатира за министър-председател след изтичането на мандата му като президент, в зависимост от политическата конюнктура.

• В Турция, правителството намали държавната вноска в частната пенсионна система от 30% на 20%, считано от началото на 2026 г. Мярката засяга система с натрупани значителни спестявания и милиони участници и отразява усилията на властите да ограничат бюджетните разходи, без да се отказват от дългосрочната цел за разширяване на пенсионното покритие.

• В Естония, централната банка очаква инфлационният натиск от данъчните увеличения да отслабне значително през 2026 г. След силния ефект през 2025, изтичането на влиянието на автомобилния данък и повишението на ДДС би трябвало да доведе до осезаемо забавяне на инфлацията.

• В Гърция, напрежението между правителството и земеделските производители ескалира, след като фермерите отхвърлиха предложените компенсационни мерки като недостатъчни и започнаха масови блокади на пътища и гранични пунктове. Основните им опасения са свързани с оцеляването на малките стопанства и с евентуалното въздействие на споразумението с Меркосур. Премиерът Мицотакис е готов на диалог, но само при условие, че протестиращите бъдат представени от легитимни национални организации.

• В Португалия, ОИСР препоръча реформи за удължаване на трудовия живот и ограничаване на ранното пенсиониране, както и промени в данъчната политика за справяне с жилищната криза. Въпреки предупрежденията, че планираните данъчни облекчения могат да доведат до нов дефицит, правителството настоява, че ще ги реализира, залагайки на икономически растеж и стриктен бюджетен контрол. Ние още не сме член на ОИСР, но и на нас ще препоръчат вдигане на пенсионната възраст, неизбежно е.

• В Словакия, Фицо заяви, че страната няма да участва в нови заеми за Украйна и няма да изпраща войници или оръжие, тъй като подобни действия според него удължават конфликта. Правителството залага на двустранно сътрудничество с Украйна в цивилни и енергийни сфери и подчертава необходимостта от суверенна външна политика, различна от линията на т.нар. „коалиция на желаещите“. Аз така и не мога да се ориентирам в тази коалиция ли сме или не? На думи я подкрепяме, на дела- хич.

• В Испания, кабинетът одобри въвеждането на таван върху лихвите по потребителските кредити с цел защита на домакинствата от свръхзадлъжнялост. Реформата включва и по-строги правила за реклама на кредити и прозрачност, както и засилен надзор от страна на централната банка. Те нали са пазарна икономика, защо имат непазарно поведение? И ние отдавна трябваше да сложим таван.

Сега знаете повече за света около нас, както аз го виждам.