По критериите на кардиологията състоянието на българското общество и здравната система може да се определи като „сърдечна недостатъчност“. Тази диагноза постави един от доайените на кардиологията у нас проф. Младен Григоров в предаването „Делници“ с водещ Николай Колев. Според специалиста ситуацията се намира „между втория и третия“ функционален клас по тежест, като четвъртият е най-тежкият.
Професорът направи задълбочен анализ на структурните и финансови проблеми в сектора, като подчерта, че медицината не може да съществува изолирано от икономическата основа на държавата. „Медицината е настройка. Тя не е база“, заяви той, позовавайки се на марксистката философия, че не може „базата да не я бива, а настройката да е добра“. Като единствено изключение в историята той посочи Куба на Фидел Кастро, където въпреки лошата икономическа база е създадена „невероятна медицина“ чрез изкуствено наливане на огромни средства.
Парадоксът: Повече пари, същият резултат
Проф. Григоров обърна внимание на факта, че финансовият ресурс в системата се е увеличил драстично през последните години, без това да доведе до съществена промяна в качеството. Той припомни, че преди около 12-13 години бюджетът на Здравната каса е бил 1 милиард лева, докато в момента той достига 9 милиарда лева.
„Някаква кой знае каква разлика да има? Няма. Тоест, парите, че не стигат, не стигат. Но освен парите, се промениха страшно много неща“, коментира кардиологът.
Катастрофален недостиг на кадри
Един от най-сериозните проблеми, който специалистът изтъкна, е драстичният срив в броя на медицинските сестри. По думите му в началото на демократичните промени България е разполагала със 70 000 медицински сестри при население от близо 9 милиона. Днес, при население от около 6 милиона и половина, техният брой е около 20 000.
„Без сестрата лекарят е половин лекар, каквито и знания да има“, категоричен бе проф. Григоров. Той обясни, че сестрата е изпълнителят на лекарските назначения и без нея пълноценният лечебен процес е невъзможен.
Спънки пред младите лекари
Като друга основна причина за кризата професорът посочи дългогодишната политика, която е възпрепятствала специализацията на младите медици. „Младият лекар се интересува от две неща… първо от парите, но второ, за да му дойдат парите, разумният млад лекар знае, че трябва да знае и да може. И това става със специализациите“, обясни той, припомняйки срамния период, в който специализациите дори са били забранени.
Дълговете на болниците
В разговора бе засегната и темата за финансовото състояние на лечебните заведения. Проф. Григоров направи рязко разграничение между управлението на частните и държавните структури. „Няма частна болница с дълг. Няма. Няма държавна болница без дълг. Или айде да не кажа, няма, ама 98 на 100 са с дълг“, заяви той, оставяйки изводите на зрителите.
Технологии срещу хуманност
В края на анализа си специалистът коментира и навлизането на технологиите в медицината. Въпреки безспорния принос на технологиите за удължаване на човешкия живот – от средна продължителност 40 години преди век до над 70-80 години днес – проф. Григоров предупреди за опасността от загуба на човешкия контакт.
Той разкритикува практиката на съвременните лекари да изпращат пациентите директно на изследвания като ЕКГ или рентген, без да проведат задълбочен разговор (анамнеза). „Лекуването е изкуство“, съгласи се той с водещия, подчертавайки нуждата от баланс между модерната апаратура и класическия лекарски подход.